4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
С., 13.06.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на осми юни две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Б.
С. Д.
като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д.№ 93 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Й. И., подадена от процесуалния й представител адв. А. Г. срещу въззивно решение № 470 от 12.10.2010 год. по гр.д. № 690/2010 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 17.06.2010 г. по гр.д. № 1025/2008 г. на Русенския районен съд, с което В. Й. И. е осъдена да заплатя на А. И. Б. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на сумата от 3000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос за приложението на чл. 147 ГПК като задължение на първоинстанционния съд, както и по твърденията за липса на мотиви в решението на въззивния съд, с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК и по материалноправения въпрос касаещ фактическия състав на чл.45 ЗЗД, при наличие на който може да се уважи искът и по конкретно относно наличието на причинна връзка между причинени неимуществени вреди и поведението на причинителя им. Поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика- ППВС № 7/1959 г., поради което е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения отговор на касационната жалба ответницата А. И. Б. излага съображения, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради липса на формулирани правни въпроси от значение за изхода на делото.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Русенският окръжен съд като е потвърдил решението на първоинстанционния съд е осъдил жалбоподателката да заплати на А. Б. на основание чл.45 ЗЗД сумата 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Изложил е съображения, че е налице причинна връзка между действията на жалбоподателката, изразяващи се в това, че като водач на тролейбус за обществен транспорт на пътници, управлявайки го по линия № 29 на 27.01.2207 г. затворила вратите и потеглила, преди ищцата да успее да се качи, при което останала затисната на задната врата за определен период от време, като след отваряне на вратата се ударила в стъпалото на тролея и паднала на земята, като в резултат на това получила множество увреждания. С тези си действия жалбоподателката извършила противоправно поведение, което е в причинна връзка с уврежданията на ищцата, защото като водач на превозното средство е била задължена да осигури безопасно качване на пътниците. Приел е, че за претърпяните от ищцата болки и страдания, установени с помощта на експертни заключения и гласни доказателства, присъдената сума е справедливо обезщетение по законовия критерий на чл.52 ЗЗД.
По поставените процесуалноправни въпроси не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по прилагане разпоредбата на чл.147 ГПК уреждаща задълженията на първоинстанционния съд по подготовката и разглеждането на делото. До приключване на съдебното дирене ищцата е представила писмено доказателство, като несвоевременното му представяне е обосновала с обстоятелството, че поради преместване на кабинета на лекуващия зъболекар документацията е била загубена и това е довело до по-късното представяне на справката за проведеното й лечение. Съдът е приел, че по отношение на това доказателство е налице хипотезата на чл.147, ал.1 ГПК, даваща възможност да се сочат доказателства след първото съдебно заседание, когато страната не е могла да ги представи своевременно. Тези изводи на съда по приложението на посочената процесуалноправна норма са в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд установена по реда на чл. 290 ГПК, която има задължителен характер – решение № 1014 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 221/2009 г. на ІІІ г.о., а наличието на задължителна съдебна практика по поставения процесуалноправен въпрос изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по твърдението за липса на изложени мотиви от въззивния съд с обжалваното решение.
Обжалваното решение на въззивния съд съдържа собствени правни изводи за основателността на предявения иск, изградени въз основа на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. С него е прието, че е осъществен фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Изложени са мотиви за наличие на виновно и противоправно поведение от страна на жалбоподателката, причинени вреди на ответницата и причинна връзка между деликта и вредите.
Даденото разрешение на материалноправния въпрос, който е от значение за изхода на делото, относно задължението на лицето, което виновно и противоправно е увредило друго лице да поправи вредите не е в противоречие с трайната съдебна практика, включително и с цитираното ППВС. Изводът на въззивния съд, че е установена от събраните по делото доказателства причинната връзка между деликта и вредите, които ищцата е претърпяла, касае обосноваността на решението, което не е основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 470 от 12.10.2010 год. по гр.д. № 690/2010 год. на Русенския окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :