4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 876
[населено място], 12.07.2011 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 250 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. М. Чауш от [населено място], общ. А., подадена от пълномощника му-адв. М. Х. срещу въззивно решение № 277 от 29.11.2010 г. по гр.д.№ 331/2010 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е отменено решение № 26 от 30.06.2010 г. по гр.д.№ 42/2010 г. на Районен съд, [населено място] в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права върху роденото от брака на страните дете П. Е. Чауш на бащата Е. М. Чауш, определен е на майката Зелие Й. Чауш режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от всеки календарен месец, за времето от 9.00 до 19.00 ч., както и един календарен месец през съответната година, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като вземането и връщането на детето да става в дома на бащата и Зелие Й. Чауш е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 80 лв. В отменената част Кърджалийският окръжен съд е постановил друго, с което упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете П. Е. Чауш, ЕГН: [ЕГН] са предоставени на майката Зелие Й. Чауш, определен е на бащата Е. М. Чауш режим на лични отношения с детето П. Е. Чауш, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от всеки календарен месец за времето от 9.00 до 19.00 часа, както и един календарен месец през съответната година, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето става от дома на майката, и Е. Чауш е осъден да заплаща на детето П. ежемесечна издръжка в размер на 80 лв., считано от датата на влизане в сила на решението.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, значими за изхода на делото, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивния съд при решаване на въпроса на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете П. не се е съобразил с трайната практика на ВКС, която приема, че живеенето на детето с родителя е съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения, а в случая детето живее с жалбоподателя, че не са съобразени добрите битови условия, които има бащата, както и обстоятелството, че живее в чужбина и изпраща пари на своите родители за издръжката на детето, че не е съобразен факта, че майката е безработна и в момента живее при приятеля си.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответницата Зелие Й. Чауш.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение на Кърджалийския окръжен съд е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете П. е представено на бащата и е постановено друго, с което те са предоставени на майката, определен е режим на лични контакти с бащата и същият е осъден да заплаща на детето издръжка в размер на 80 лв. За да предостави упражняването на родителските права върху роденото от брака дете- П. на майката е изложил съображения, че майка има необходимите качества и възможности да се грижи за детето и предвид ниската му възраст- 5 години, то се нуждае от постоянни и ежедневни грижи.
С оглед поддържаното в изложението следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване по въпроса на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските права върху малолетната им дъщеря, тъй като не се обосновава наличието на посочената хипотеза, а се развиват оплаквания по съществото на спора и доводи за необоснованост и нарушение на материалния и процесуален закон, които не са основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Те обосновават неправилност по чл. 281 ГПК и биха могли да се разгледат само ако се допусне касационното обжалване. Относно критериите, които съдът е длъжен да съблюдава, като особено важни за интереса на детето, при разрешаване на въпроса упражняването на родителските права върху роденото от брака дете на кой от двамата родители да се възложи не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Преценката при определяне на мерките е съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. В задължителната практика – ППВС № 1/1974 г. са посочени по-съществените обстоятелства, които са особено важни за интереса на детето: основно значение имат родителските и възпитателски качества на всеки родител, полаганите до момента грижи, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности. Последователна е практиката на ВКС, че съдът е длъжен да прецени интереса на детето, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравствено развитие на детето. Разрешаването на въпроса на кого от родителите да се възложи упражняването на родителските права е свързано с преценката на всички относими обстоятелства, доказани по конкретното дело и въз основа на тях съдът преценява, с оглед интереса на детето на кой от родителите да ги възложи. В производството по чл.288 ГПК съдът не се произнася по това, дали конкретният спор е решен правилно, а дали да допусне касационната жалба до разглеждане като се ръководи от предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК. Тъй като по поставения въпрос за обстоятелствата, от които съдът изхожда при преценка интереса на детето е налице последователна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от промяна, а с разпоредбата на чл.59, ал.4 СК от 2009 г. са посочени по-конкретни обстоятелства, които съдът следва да прецени когато предоставя упражняването на родителските права, които законодателят е възприел от досегашната съдебна практика, като особено важни за интереса на детето, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 277 от 29.11.2010 г. по гр.д.№ 331/2010 г. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: