2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 783
гр.С., 21.06..2011 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 230 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. А. Д. и Х. Д. и двамата от [населено място], приподписана от адв. В. К. срещу въззивно решение от 6.05.2010 г. по гр.д. № 1772/2009 г. на Софийски градски съд в частта с която е отменено решение № І-5-24 по гр.д. № 7732/2007 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. М. В. срещу жалбоподателите иск с правно основание чл. 232, ал.2 ЗЗД и вместо него е постановено ново, с което жалбоподателите са осъдени да заплатят на основание чл.232, ал.2 ЗЗД солидарно на Р. М. В. сумата 1330.32 лв., дължима за направени разходи за периода от м.12.2004 г. до м.07.2006 г., ведно със законната лихва считано от 10.04.2007 г. до окончателното й изплащане.
В изложение за допускане на касационно се излагат съображения за необоснованост на извода на съда, че сключения на 13.06.2002г. между страните договор за наем е продължил своето действие след изтичане на уговорения срок, тъй като този извод бил изграден само въз основа на представената справка от домсъвета на кооперацията, че без достатъчно доказателства съдът ги е осъдил да заплатят консумативните разходи за исковия период, че не е доказано наличието на наемно правоотношение, като по този начин се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешил в противоречие с установената съдебна практика. Приложени са определения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК и едно решение на БАС, за което няма данни да е влязло в сила.
В писмения отговор на касационната жалба ответницата Р. М. В., чрез процесуалния си представител-адв. Б. Т. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението не е формулиран правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, тъй като изложеното засяга фактическите изводи на съда, относно съществуването на наемно правоотношение.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в обжалваната част и е допустима.
С обжалваното решение Софийски градски съд е уважил искът по чл. 232, ал.2 ЗЗД за сумата 1330.32 лв.- направени разходи за периода м.12.2004 г. до м.07.2006 г. свързани с ползването на наето по договор за наем жилище. Приел е, че наемното правоотношение по сключения между страните договор за наем от 13.06.2002 г. е продължило със съгласието на двете страни до 15.08.2006г., т.е. през процесния период между страните по делото е съществувало валидно облигационно отношение по договор за наем, за който период жалбоподателите-наематели дължат направените разходи, свързани с ползването на наетото жилище.
В изложението за допускане на касационно обжалване не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, разгледан от съда. Развитите оплаквания касаят неправилност на решението, изразяваща се в необоснованост на същото, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон. Това обаче са основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, но те не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Предмет на преценка в производството по чл. 288 ГПК не е правилността на въззивното решение, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, които жалбоподателите следва да посочат и обосноват. К. съд е обвързан от посоченото в изложението основание за допускане до касация, защото противното би означавало допускането до касация да е служебно, каквато не е идеята на чл.280, ал.1 ГПК. Представените определения на състави на ВКС постановени по реда на чл.288 ГПК не съставляват противоречива практика по см. на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а за решението на БАС няма данни да е влязло в сила. Липсва позоваване на задължителна практика на ВС и ВКС, в разрез с която да е постановено съдебното решение. Няма и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При това положение, тъй като съдът не следва сам да формулира правния въпрос, а още по-малко да обосновава хипотезите за допустимост на обжалването, не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 6.05.2010 г. по гр.д. № 1772/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :