О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
С., 7.06.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като изслуша докладваното от съдията Б. гр.дело № 1808 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. П. от [населено място], обл. Б., приподписана от адв. В. Н. срещу въззивно решение от 12.07.2010 г.по гр.дело № 3540/2008 г.на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 22.08.2008 г.по гр.дело № 4681/2006г. на Софийски районен съд, с което е уважен иска по чл.42,б.”б” вр. чл.24, ал.2 ЗН и вместо него е постановено друго, което са отхвърлени предявените при условията на евентуалност от И. Г. П. срещу Б. П. И. искове по чл.42 б.”б” вр. чл.24, ал.2 ЗН и чл.43, ал.1, б.”б” пр.3 ЗН, като неоснователни.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправния въпрос относно приложението на чл.24, ал.2 ЗН, когато нотариалното завещание се представя в проект, без нотариуса да е възприел устно волята на завещателя. Поддържа се, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Представени са съдебни решения на състави на Върховния съд и Върховния касационен съд.
В писмения отговор на касационната жалба ответницата Б. П. И. чрез пълномощника си- адв. А. М. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от И. Г. П. срещу Б. П. И. при условията на евентуалност искове с правно основание чл.42 б.”б” вр. чл.24, ал.2 ЗН и чл.43, ал.1, б.”б”, пр.3 ЗН за прогласяване нищожността на нотариално завещание от 18.10.2005 г., поради неспазване на изискването за устно изразяване на волята на завещателя и за унищожаемост на същото, поради измама, тъй като завещателят смятал, че прехвърля собственото си жилище срещу поето от ответницата задължение за гледане и издръжка. Прието е, че нотариалното завещание изразява действителната вола на завещателя и правилно е отразена от нотариуса. Обстоятелството, че нотариалното завещание е било изготвено предварително от нотариуса не го опорочавало, доколкото това е свързано с техническото му изпълнение и необходимата писмена форма, която трябва да има. Евентуалният иск за унищожаемост на нотариалното завещание е отхвърлен по съображения, че по делото не е установено да са създадени неверни представи от страна на ответницата, чрез които да е въвела в заблуждение завещателя, за да направи в нейна полза нотариално завещание.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Поставеният материалноправен въпрос относно приложението на чл.24, ал.2 ЗН, в случаите когато нотариалното завещание се представя в проект, без нотариуса да възприеме устно волята на завещателя е от значение за делото, тъй като е обусловил съдържанието на въззивното решение. Прието от въззивния съд, че предварително изготвеното от нотариуса нотариално завещание, без да е възприета устно волята на завещателя не го опорочавало е в противоречие с установената практика, включително и с представеното решение № 109 от 14.02.1992 г. по гр.д. № 1242/91 г. на ВС, І г.о., която приема че нотариалното завещание е формален акт и за да бъде спазена формата трябва да бъде изпълнен фактическият му състав, който обхваща: изразяване на волята на завещателя, записване на изявената воля от нотариуса, прочитане на записаното, отбелязване на изпълнението на формалностите и подписване на завещателния акт, като завещателят изразява волята си да завещае лично и непосредствено пред нотариуса и в присъствието на свидетели, което обуславя допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.07.2010 г.по гр.дело № 3540/2008 г.на Софийски градски съд.
Указва на И. Г. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 102.70 лв., за разглеждане на касационната жалба.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: