4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 879
С. 12.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 354/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез пълномощник ю.к. Кр. Паунова срещу въззивно решение № 533 от 1.12.2010 г. по гр. дело № 932/2010 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 25 от 7.07.2010 г. по гр.д. № 915/2009 г. на Ботевградския районен съд, с което са уважени предявените от Д. С. М. срещу [фирма], [населено място], искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение извършено със заповед № 0000/1036 от 5.10.2009 г. на изпълнителните директори на дружеството, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност “управител” на Финансов център- Б. и за осъждане на дружеството да заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 12 000 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, т.2 ГПК. Поддържа се, че даденото разрешение в обжалваното решение по приложението на нормата на чл. 193, ал.1 КТ, чл.194, ал.1 КТ и чл.195, ал.1 КТ е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешава противоречиво от съдилищата.
В писмения отговор на касационната жалба ответницата Д. С. М., чрез адв. Г. Д. изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ на Д. С. М. срещу [фирма], [населено място], предявени при условията на обективно съединяване, за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, Софийски окръжен съд е приел, че заповедта с която е прекратено трудовото правоотношение е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на императивните разпоредби на чл.193, ал.1 КТ, чл.194, ал.1 КТ и чл.195, ал.1 КТ. Приел е, че поисканите от работодателя обяснения не са за конкретни извършени от М. нарушения, а са общо изложени, и тъй като не са посочени конкретните нарушения, индивидуализирани по предмет и време, за да може служителят да организира защита си е нарушена разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ. Приел е, че е нарушена императивната разпоредба на чл.195, ал.1 КТ, тъй като в заповедта не били описани нарушенията, както и времето на извършването им. Непосочването на нарушенията не позволявало да бъде извършена преценка дали преклузивният едногодишен срок по чл.194, ал.1 КТ е изтекъл.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос за приложението на чл.193, ал.1 КТ и по конкретно относно съдържанието на искането на работодателя до ищцата за вземане на обяснения е от значение за изхода на делото. На въпроса кога се счита за изпълнено задължението на работодателя да вземе обяснения от извършил дисциплинарно нарушение работник по смисъла на чл.193 от КТ практиката вече е уеднаквена с решения на ВКС № 322/ 05.05.2010 г. по гр.д.№ 301/ 2009 г., ІІІ г.о.; № 237/ 24.06.2010 г. по гр.д.№ 826/ 2009 г., ІV г.о.; № 629/ 01.11.2010 г. по гр.д.№ 279/ 2009 г., ІV г.о., № 8/ 01.04.2011 г. по гр.д.№ 1035/ 2009 г., ІV г.о. Всички тези решения са постановени по реда на чл.290 от ГПК и съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС служат за уеднаквяване на практиката и са задължителни за съдилищата. Тълкуването на закона по поставения въпрос е в следния смисъл: Работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията. Даденото от въззивния съд разрешение на този правен въпрос е в противоречие със задължителната практика на ВКС, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По материалноправния въпрос: допустимо ли е заповедта за дисциплинарно уволнение да се мотивира чрез препращане към друг акт, който е доведен до знанието на работника или служителя е дадено разрешение в решение № 171 от 23.02.2010 г. по гр.д. № 68/2009 г.на ВКС, ІІІ, където е прието, че заповедта за дисциплинарно уволнение може да се мотивира и чрез препращане към друг акт на работодателя, който е доведен до знанието на работника или служителя. Приетото от въззивния съд, че заповедта за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна, тъй като не били описани нарушенията, както и времето на извършването им, без да съобрази, че има препращане към други актове на работодателя е в противоречие със задължителната практика на ВКС, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По материалноправния въпрос относно момента, от който започва да тече срокът по чл.194, ал.1, пр.1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в решение № 231 от 13.06.2001 г. по гр.д. № 858/2010 г. на ВКС, ІV г.о., че откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци. Налице е основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по този въпрос.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
На жалбоподателя следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 290 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 533 от 1.12.2010 г. по гр. дело № 932/2010 г. на Софийски окръжен съд.
Указва на [фирма], [населено място], [улица] едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 290 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: