4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
гр.София, 15.07.2011г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 449 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. К. и Р. К. К. и двамата от [населено място], приподписана от адв. Г. П. срещу въззивно решение № 448 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 577/2010 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 48 от 21.04.2010 г. по гр.д. № 145/2008 г. на Каварненския районен съд, с което е развален сключения между П. Я. К. и И. В. К. договор за покупко-продажба на недвижим имот- 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 720 кв.м., находящо се в [населено място], ул. “Д. Д.- Доктора” № 8, съставляващо ПИ VІІ-1011, кв.29 по плана на града, както и 1/2 ид.ч. от построената в имота къща, състояща се от три стаи, обективиран в Н. А. № 46, т.V, рег. № 2958 д.№ 613/2004 г., поради неизпълнение на задължението на купувача да заплати продажната цена. Със същото решение е отхвърлен предявеният от И. В. К. и Р. К. К. срещу П. Я. К. насрещен иск за признаване за установено правото на собственост върху същия имот, като придобито на оригинерно основание.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора, в противоречие с практиката на ВКС и които са решавани противоречиво от съдилищата. Поддържа се, че когато вещното право на собственост е прехвърлено нотариално и плащането на определената от страните цена е извършено преди подписване на нотариалния акт приетото, че купувачът следва да установи, че е изпълнил задължението си за плащане на цената е в противоречие с практиката на съдилищата. По отхвърления иск за признаване, че жалбоподателите са придобили правото на собственост върху имота, предмет на договора на оригинерно основание се поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че е оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Даденото от въззивния съд разрешение, че не е осъществен фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС, тъй като владението не е осъществявано по начин, който разкрива ясно желанието на жалбоподателите да държат вещта като своя, т.е. намерението да своят вещта за себе си да е противопоставено на другия съсобственик е в противоречие с цитираната и представена практика.
В писмения отговор на касационната жалба ответницата П. Я. К., чрез адв. Д. Н. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е развален сключения между П. Я. К. и И. В. К. договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 720 кв.м., находящо се в [населено място], ул. “Д. Д.- Доктора” № 8, съставляващо ПИ VІІ-1011, кв.29 по плана на града, както и 1/2 ид.ч. от построената в имота къща, състояща се от три стаи, обективиран в Н. А. № 46, т.V, рег. № 2958 д.№ 613/2004 г., поради неизпълнение на задължението на купувача да заплати продажната цена Варненският окръжен съд е приел, че нотариалния акт в частта относно изявленията на лицата, които са го подписали има качеството на частен документ. Частта на записванията относно плащането на цената е оспорена от ищцата П. К. и тъй като в тази част удостоверява изгодни за жалбоподателя К. факти по правилото на чл.193, ал.3 ГПК негова е доказателствената тежест да установи изпълнението на задължението по чл.200 ЗЗД. Приел е, че К. не е доказал факта на плащане на цената по договора, поради което са налице предпоставките на чл.87, ал.3 вр.чл.81, ал.1 ЗЗД за уважаване на иска за разваляне на договора.
По предявеният от жалбоподателите срещу П. К. насрещен иск за признаване правото на собственост придобито по силата на давностно владение върху имота, предмет на договора за покупко-продажба Варненският окръжен съд е приел, че фактическата власт е упражнявана от двете страни по делото, както и че не е установен субективния елемент на владението към момента на сключване на договора през 2004 г. Към момента на предприемане на действия от страна на жалбоподателя да закупи процесната ид.част от К., жалбоподателите са били със съзнанието че имота е съсобствен, че съсобствеността не е ликвидирана, а целта на представителството и отчуждаването е да се ликвидира тази съсобственост.
По правния въпрос: какво представлява нотариалния акт в частта, в която е отразено, че сумата по договора за покупко-продажба е изплатена на продавача, чия е доказателствената тежест да установи, че отразеното в нотариалния акт е невярно и с какви доказателствени средства е налице основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроса осъществен ли е фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС, когато не е установен субективния елемент на владението не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Представеното решение № 436 от 21.03.2006 г. по гр.д. № 1366/2005 г. на ВКС, ІV г.о. касае друга фактическа обстановка. В решение № 775 от 27.04.1999 г. по гр.д. №[ЕИК] г. на ВКС, V г.о. е дадено разрешение, че владелецът на идеална част от една вещ се счита владелец на цялата вещ, ако промени съответно своето намерение да я свои. Приетото от въззивния съд не влиза в противоречие с това разрешение. Представените определения на състави на ВКС, постановени в производство по чл.288 ГПК не са задължителна съдебна практика.
На жалбоподателите следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 71.33 лв., за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 448 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 577/2010 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 48 от 21.04.2010 г. по гр.д. № 145/2008 г. на Каварненския районен съд в частта му, с която е развален сключения между П. Я. К. и И. В. К. договор за покупко-продажба на недвижим имот- 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 720 кв.м., находящо се в [населено място], ул. “Д. Д.- Доктора” № 8, съставляващо ПИ VІІ-1011, кв.29 по плана на града, както и 1/2 ид.ч. от построената в имота къща, състояща се от три стаи, обективиран в Н. А. № 46, т.V, рег. № 2958 д.№ 613/2004 г., поради неизпълнение на задължението на купувача да заплати продажната цена.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 448 от 29.10.2010г. по гр.д.№ 577/2010 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която потвърдено решение № 48 от 21.04.2010 г. по гр.д. № 145/2008 г. на Каварненския районен съд в частта му, с която е охвърлен предявеният от И. В. К. и Р. К. К. срещу П. Я. К. насрещен иск за признаване за установено правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 720 кв.м., находящо се в [населено място], ул. “Д. Д.- Доктора” № 8, съставляващо ПИ VІІ-1011, кв.29 по плана на града, както и 1/2 ид.ч. от построената в имота къща, състояща се от три стаи, като придобито на оригинерно основание.
Указва на И. В. К. и Р. К. К. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 71.33 лв.
След представяне на вносен документ делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: