4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 993
гр.С., 1.10.2014 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
Г. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 3809 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. К., подадена чрез адвокат С. Х. срещу въззивно решение № 467 от 14.03.2014 г. по гр.д.№ 3468/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение от 20.05.2013 г. по гр. д. № 16794/2011 г. на Софийски градски съд е уважен предявеният от [фирма] срещу М. А. К. иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на К. вземане за сумата 26 697.08 лв., със законните лихви от 21.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставят въпросите: следва ли съдът да спре образуваното пред него производство по чл.422 ГПК, когато ответникът е направил възражение за прихващане, което не е ликвидно и изискуемо, т.е. е спорно, и е предмет на висящо производство пред друг съд, до произнасяне на другия съд по основателността и размера на насрещното вземане и представлява ли съществено процесуално нарушение отказа на съда да постанови спиране при условията на чл.229, ал.1, т.4 ГПК; длъжен ли е съдът да конституира служебно синдика, като представляващ обявения в несъстоятелност дружество-ищец; прекратява ли се процесуалната представителна власт на адвоката процесуален представител на дружеството-ищец, след обявяването му в несъстоятелност в хода на процеса и кой следва да осъществява процесуалното представителство на дружеството. Поддържа се, че по първия въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 450 от 11.08.2010 г. по гр.д. № 616/2009 г. на ВКС, І г.о. и решение № 471 от 16.01.2012 г. по гр.д. № 1522/2010 г. на ВКС, ІV г.о. По втория въпрос според жалбоподателката е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 или т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради противоречие с разрешението дадено в решение № 100 от 15.06.2009 г. по т.д. № 808/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 76 от 11.04.2013 г. по гр.д. № 815/2012 г. на ВКС, І г.о. и решение № 93 от 3.06.2010 г. по гр.д. № 831/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. По третия въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради противоречие с разрешението дадено в решение № 124 от 19.10.2010 г. по гр.д. № 1173/2009 г. на ВКС, І т.о. и определение № 165 от 5.07.2012 г. по т.д. № 1110/2010 г. на ВКС, І т.о.
В писмен отговор ответната страна [фирма], [населено място] изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Третото лице помагач – [фирма], [населено място] изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от [фирма] срещу М. А. К. установителен иск за признаване за установено по отношение на К., че вземането му по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК съществува, въззивният съд е приел, че страните са обвързани от договор за продажба, а предмет на установяване пред съда е дълг за остатъка от продажната цена в размер на сумата 13 650 евро- главница, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Приел е, че искът за съществуване на вземането е основателен и е уважил същия.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси.
По въпроса: следва ли съдът да спре образуваното пред него производство по чл.422 ГПК, когато ответникът е направил възражение за прихващане, което не е ликвидно и изискуемо, т.е. е спорно, и е предмет на висящо производство пред друг съд, до произнасяне на другия съд по основателността и размера на насрещното вземане, и представлява ли съществено процесуално нарушение отказа на съда да постанови спиране при условията на чл.229, ал.1, т.4 ГПК не е налице соченото в изложението основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Когато не е налице връзка на преюдициалност между двете дела не е налице основание за спиране на делото. Предмет на иска по настоящото дело е вземане за продажна цена по договор за продажба на недвижим имот по Н.А. № 124/2008 г. на нотариус С. С., с район на действие Варненски районен съд, сключен между [фирма] и жалбоподателката, а по висящото дело М. К. е предявила срещу [фирма] обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на недвижимия имот и заплатена сума по предварителен договор от 2009 г. В настоящия случай липсва такава връзка, поради което представената практика е неотносима, и не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставени са въпросите: длъжен ли е съдът да конституира служебно синдика, като представляващ обявения в несъстоятелност дружество-ищец; прекратява ли се процесуалната представителна власт на адвоката процесуален представител на дружеството-ищец, след обявяването му в несъстоятелност в хода на процеса и кой следва да осъществява процесуалното представителство на дружеството. Поставените въпроси не обосновават приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Тези въпроси касаят обявеното в несъстоятелност дружество, което не е лишено от правосубектност, както и неговите органи. Дали синдикът ще потвърди или не действията на дружеството е въпрос на вътрешни отношения. Дори да са нарушени правата на дружеството насрещната страна каквато е жалбоподателката не може да може да заявява чужди права. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК извън изрично предвидените в закона случаи /какъвто настоящият не е/, никой не може да предявява пред съд чужди права.
В обобщение, поставените в изложението въпроси не обосновават необходимост от допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, 1 и т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 467 от 14.03.2014 г. по гр.д.№ 3468/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :