1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
[населено място], 16.02. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч. гр. д. № 708/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 414 от 14.01.2015 г. на Д. Х. С., чрез пълномощника си адв. И. Й. от АК – К. срещу определение № 230 от 22.12.2014 г., постановено по гр. д. № 5241/2014 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 15301 от 21.07.2014 г. на Д. Х. С. за отмяна на влязло в сила решение № 771 от 16.11.2012 г., постановено по гр.д. № 4464/2010 г. на Районен съд – Кюстендил и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Ответникът по частната жалба Б. С. И. от [населено място] в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че молбата за отмяна е просрочена, тъй като същата е подадена след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от деня на узнаване на решението. Изложени са съображения, че релевантен е моментът на узнаване на решението, като без правно значение е обстоятелството в каква връзка и в какво качество молителят е научил този факт. По твърдения на молителя, представляващи признание на неблагоприятен факт, съдът е приел, че той е узнал, че съдебното решение съществува в началото на месец август 2013 г., поради което молбата за отмяна на влязлото в сила решение е следвало да бъде подадена най-късно в началото на месец ноември 2013 г, а същата е депозирана едва на 21.07.2014 г. – след изтичане на преклузивния тримесечен законов срок, поради което същата като процесуално недопустима е оставена без разглеждане.
Определението е правилно.
Според разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК следва да бъде подадена в тримесечния срок от узнаване на решението. В случая молителят, съгласно твърденията му в молбата за отмяна е узнал за постановеното първоинстанционно решение в началото на месец август 2013 г. и от този момент е започнал да тече тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, който е изтекъл през началото на месец ноември 2013 г., а молбата за отмяна е депозирана едва на 21.07.2014 г. – повече от осем месеца след изтичането му.
Срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е преклузивен и за него съдът следи служебно. При неспазен срок по чл. 305 ГПК се преклудира правото на страната да иска отмяна на влязло в сила решение, поради което правилен е извода на съда, че молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена след срока и правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение. Релевираните с частната жалба възражения, свързани с момента на узнаване за постановеното решение са неоснователни, тъй като видно от приложените към молбата за отмяна пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 07.07.2014 г., молителят е ангажирал адвокат И. Й. за осъществяване на процесуално представителство пред Районен съд – Кюстендил, Окръжен съд – Кюстендил и Върховния касационен съд, с оглед предприемане на процесуални действия по възобновяване и отмяна на производствата по гр.д. 4464/2010 г. и гр.д. № 4394/2010 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, но с оглед срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тези обстоятелства са без значение, тъй като самият молител в молбата си за отмяна е посочил, че за резултата от посочените две дела той е научил от негов близък Ж. Т., който по негова молба е извършил проверка в деловодството на Районен съд – Кюстендил и служителката го уведомила, че конкретно гр.д. № 4464/2010 г./процесното/ и гр.д. № 4394/2010 г. на Кюстендилския районен съд той ги е загубил и е осъден да заплаща разноски, за които факти Т. лично го е уведомил в началото на м. август 2013 г. по телефона, следователно именно към този момент следва, че молителят вече е узнал за наличие на влязло в сила решение по гр. д. № 4464/2010 г., така както изисква разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, както правилно е приел съдът в обжалваното определение.
Предвид изложеното, подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 230 от 22.12.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 5241/2014 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 15301 от 21.07.2014 г. на Д. Х. С. за отмяна на влязло в сила решение № 771 от 16.11.2012 г., постановено по гр. д. № 4464/2010 г. на Районен съд – Кюстендил и е прекратено производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: