4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
С., 23.04.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на девети април, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 1585 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат Д. П. срещу въззивно решение № 2689 от 18.12.2013 г. по гр.д. № 2615/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което като е потвърдено решението на Варненския районен съд № 3421 от 3.07.2013 г. по гр.д. № 17791/2012 г., е признато за установено, че жалбоподателя дължи на В. М. В. сумата 6820 лв.- неизплатено възнаграждение по граждански договор от 5.02.2010 г., за периода 1.01.2011 г. – 25.09.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за която по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед по ч.гр.д. № 14286/2012 г. на В..
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос: следва ли разпоредбите на договора за правно обслужване да се тълкуват без да се отчита тяхната взаимовръзка и поредността, в която са уговорени задълженията на страните. Приложени са копия от съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът В. М. В. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Основанието за заплащане на възнаграждението по договора за абонаментно обслужване е извършването на услугата, а не издаване на фактура.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което е признато за установено, че жалбоподателя дължи на В. М. В. сумата 6 820 лв. по договор за абонаментно обслужване, Варненският окръжен съд е приел, че на 5.01.2010 г. между страните е сключен договор за абонаментно обслужване според който дружеството е възложило на В. осъществяването на абонаментно правно обслужване, процесуално представителство и правна защита пред съдилищата.Договорено е месечно възнаграждение в размер на 1200 лв., което възложителят следва да заплати между 1-во и 5-то число на месеца, срещу представена фактура. Прието е за безспорно, че за периодите: м.01. до м.12. 2011 г.; м. 03. до м.08.2012 г. изпълнителят е издавал месечни фактури за 1000 лв., които са превеждане от възложителя чрез банков превод. Не е изплатена разликата над 1000 до 1200 лв. за тези периоди, не е изплатено за м. м. януари и февруари на 2012 г. и от 1.09.2012 г. до 25.09.2012 г. или общо сума в размер на 6820 лв. Считано от 5.10. 2012 г. договорът е прекратен. Прието е за безспорно, че В. е осъществявал посочените в договора дейности през исковия период, поради което е изправна страна в правоотношението с дружеството.
Въз основа на това е изведен изводът, че по силата на сключения договор за правно обслужване В. е бил упълномощен да осъществява процесуално представителство и предоставя юридическа помощ на дружеството. Приел е, че на дружеството е предоставена уговорената правна помощ, поради което то дължи заплащане на възнаграждение за посочения период. Клаузата на чл.6, ал.2 от договора на която дружеството се е позовало според съда посочва реда на изплащане на възнаграждението по банкова сметка на изпълнителя след представена фактура, което няма пряка връзка с мандатното правоотношение, а се отнася до вътрешната организация на дружеството във връзка с отчитането на възнаграждението като разход за съответния период.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос: следва ли разпоредбите на договора да се тълкуват като се отчита тяхната взаимовръзка и поредността, в която са уговорени задълженията на страните не обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В представените решение № 502 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 222/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 81 от 7.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г. на ВКС, І т.о. е прието, че при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Поначало на тълкуване подлежат неясните, двусмислени уговорки, както и тези, които макар и разбираеми от външна страна са предмет на спор между страните. Значимият за изхода на делото материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика по приложението на чл. 20 ЗЗД, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, включително и в цитираните. Изразеното в тях и последователно поддържаното от Върховния касационен съд разбиране, е че включените в договора клаузи следва да се тълкуват съобразно установените в чл. 20 ЗЗД критерии като се търси вложената в съдържанието им действителна обща воля на страните. При постановяване на обжалваното решение съставът на Варненския окръжен съд е съобразил разпоредбата на чл. 20 ЗЗД тълкувайки клаузата на чл.6, ал.2 от договора, поради което решението не е в отклонение от задължителната съдебна практика, и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2689 от 18.12.2013 г. по гр.д. № 2615/2013 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :