3
, О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
С., 3.06. 2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на първи юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1812 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. В. Л., подадена от пълномощника му адв. Ст. С. срещу въззивно решение № 628/2010 год. по гр.д. № 368/2010 год. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 1.07.2009 г. по гр.д. № 2084/2009 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ДП “Транспортно строителство и възстановяване”, [населено място] искове за присъждане на основание чл.49 ЗЗД сумата 12 554 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно отстраняване от военна служба в периода 1.10.1999 г. до 3.05.2004 г. над изплатеното по чл.134, ал.1 З. /отм./ шестмесечно обезщетение и на основание чл.86 ЗЗД-1027.77 лв., обезщетение за забавено изплащане на главницата.
Писмен отговор на касационната жалба не е подаден от ответната страна- ДП “Транспортно строителство и възстановяване”, [населено място].
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което предявените от жалбоподателя искове по чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са били отхвърлени Софийски апелативен съд е приел, че предявеният от Л. иск е с правно основание чл.49 ЗЗД, а не с правно основание чл.134, ал.1 З. /отм./, тъй като се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди от незаконно освобождаване от кадрова военна служба, представляващи пропуснати в периода 1.10.1999 г. до 3.05.2004 г. ползи от неполучено възнаграждение като кадрови военнослужещ и от разликата между възнаграждението като кадрови военнослужещ, което би получил и получаваните трудови възнаграждения когато е работил по трудови договори, извън изплатеното на основание чл.134, ал.1 З. /отм./ обезщетение. Приел е, че искът по чл.49 ЗЗД е неоснователен, тъй като при отмяна на освобождаването на кадрови военнослужещ, на последния се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер определен в специалния закон – З./отм./. При наличието на тази изрична разпоредба не може да се разшири обемът на отговорността чрез предявяване на иск на общо основание по чл.49 ЗЗД. Приел е за неоснователен доводът, че иска е с правно основание чл.1, ал.1 З. вр. чл.100, ал.4 З., тъй като жалбоподателят е бил военнослужещ и статутът им е уреден в З. /отм./, т.е. кадровите военнослужещи нямат статут на държавни служители по см. на Закона за държавния служител, като дейността на въоръжените сили на Република България и тази по отбраната на страната не е административна дейност по см. на чл.1, ал.1 З..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа се, че по въпроса при незаконно отстраняване от длъжност или незаконно уволнение, както и при обявяване заповед за уволнение на кадрови военнослужещ за нищожна дължи ли се обезщетение за имуществени вреди над изплатените шест месечни брутни заплати на основание чл.134, ал.1 З. /отм./ и ако се дължи на какво основание: по чл.1, ал.1 З. вр.чл.100, ал.4 З. или по общия иск ред по чл.49 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос.
В З. и П. са регламентирани условията и редът за сключване, изменяне и прекратяване на договора за кадрова военна служба. Следователно в специален закон е уредено правоотношението по изпълнение на кадрова военна служба, правата и задълженията на страните по него и правните последици, които възникват за всяка от страните. В разпоредбата на чл.172 З. е установено правото на военнослужещият при отмяна на освобождаването от съда да търси обезщетение в размер на месечното му трудово възнаграждение, за времето през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. При наличие на изрична регламентация за обема на отговорността за имуществени вреди, определена от специалния закон- З. недопустимо е прилагането на правни норми уредени в друг специален закон- чл.1, ал.1 З. вр. чл.100, ал.4 З. или в общия- ЗЗД. Последователна е практиката на Върховния касационен съд, че при наличие на нарочна регламентация в специален закон за обема на отговорността за обезвреда на вреди от неполучаване на месечен доход само за определен отрязък от време, този обем не може да се разшири чрез предявяване на иск на общо основание-чл.49 ЗЗД. Тази принципна постановка е залегнала в действащото законодателство- чл.225, ал.1 КТ, чл.172 З., чл.254 ЗМВР, чл.226 ЗСВ. Тъй като формираната практика на Върховния касационен съд е ясна и непротиворечива, и не са налице основания за нейната промяна, а обжалваното решение е в съответствие с тази практика, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 628/2010 год. по гр.д. № 368/2010 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: