1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
гр. София, 16.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 3026/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 279, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е разпореждане № 16578 от 20.04.2015 г. на Софийски градски съд, II – б въззивен състав по гр.д. № 844/2010 г., с което е върната въззивната жалба на Столична община вх. № 48444/15.04.2015 г. срещу решение № 1-5-45 от 07.07.2009 г. по гр.д. № 3947/2006 г. на Софийски районен съд, І ГО, 41 с-в.
Недоволен от разпореждането, жалбоподателят Столична община, чрез пълномощника си адв. Й. И. от АК – Б., го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения и моли да бъде отменено.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище по нея с писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определение, чиято отмяна се иска и намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално недопустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че постъпилата от Столична община на 15.04.2015 г. въззивна жалба срещу решение № 1-5-45 от 07.07.2009 г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 3947/2006 г., е просрочена. Изложени са съображения, че първоинстанционното решение е било редовно съобщено на частния жалбоподател Столична община на адрес: [населено място], [улица] на 24.08.2009 г., чрез юрк. З. С., като първоинстанционният съд не е бил длъжен да съобщава решението си на друг адрес, въпреки, че по делото е фигурирала молба от 14.03.2007 г., изходяща от гл. юрк. на СО – Район „Б.“ К. Х., с която е представено удостоверение за приемане на завета на А. Ч. от кмета на СО и от кмета на Район „Б.“, в която е посочен съдебен адрес – [населено място], [улица]; по делото не е представено пълномощно от кмета на Столична община за осъществяване на процесуално представителство от юрисконсулт Х., който нито се е явявал в съдебни заседания, нито е извършвал други процесуални действия, поради което съдът не е бил длъжен да се съобрази с направеното в молбата волеизявление. Като е приел, че от страна на редовно упълномощения от кмета на Столична община юрисконсулт по делото не е депозирана молба, нито е направено устно изявление съобщенията по делото да се връчват на адрес, различен от този по седалището на Столична община – [улица], въззивният съд е счел подадената въззивна жалба за просрочена, поради което на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК я е върнал на жалбоподателя.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, следното:
Разпореждането е неправилно.
Съобразно приложимия процесуален ред, установен в отменения ГПК, връчването на призовки и съобщения на юридически лица се осъществява по специалния по чл. 48 ГПК/отм./ ред за връчване на съобщения на юридически лица. Съгласно разпоредбата на чл. 48, изр. 1 ГПК/отм./, връчването на призовки на юридическите лица се извършва в канцелариите им, като се посочват името и длъжността на получателя. Нормата е специална и се прилага само за случаите на призоваване на юридически лица, но изключение от това правило се допуска, когато страната е посочила съдебен адрес. При наличие на посочен по делото адрес, съгласно чл. 42 ГПК/отм./, съдът следва да връчва призовките и съобщенията на адреса, на който страната е пожелала да ги получава. Това правило винаги намира приложение с приоритет, тъй като посочената правна норма охранява процесуалните права на страната, която разполага с възможността да избере начина, по който да й се връчват съдебните книжа и с това се осигурява бързина на процеса. Съдът не може да преценява целесъобразността на този избор, тъй като посочената разпоредба е създадена в интерес на страната по съображения, че с нея се избягват обстоятелства, които затрудняват получаването на призовките и съобщенията лично. Приложимостта на чл. 48 ГПК/отм./ в тази хипотеза е невъзможно и извършеното по този ред съобщаване би било нередовно. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, формирана по реда на новия ГПК, а именно: решение № 249/24.03.2010 г. по гр. д. № 397/2009 г. на I г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение № 529/21.06.2010 г. по гр.д. № 642/2010 г. на III г. о., ВКС, решение № 45/04.05.2012 г. по гр.д. № 482/2011 г. на I г. о., ВКС, определение № 612/27.09.2011 г. по ч.т.д. № 556/2011 г. на I т.о. на ВКС и др. Според цитираната практика, когато страната е посочила съдебен адресат /кумулативно адрес и лице на посочения адрес, чрез което да бъде извършвано връчването на съобщения и книжа, независимо дали същото съвместява и качество пълномощник на страната по делото/, тя задължително се уведомява чрез съдебния адресат, като уведомяването й по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК е допустимо и би било редовно само в случай на невъзможност за уведомяването й чрез посочения съдебен адресат, хипотеза, каквато в настоящия случай не е установена.
Съобщението за постановеното първоинстанционно решение е било неправилно изпратено на адреса на управление на жалбоподателя, независимо, че по делото е бил посочен съдебен адрес, както с молба от 14.03.2007 г., подадена от гл. юрисконсулт К. Е. Х., така и с представеното по делото в съдебно заседание, проведено на 15.05.2008 г. пълномощно, видно от което жалбоподателят, представляван от юрк. П., изрично е вписал съдебния си адрес: Столична община – район Б., [улица]. Именно на този адрес по делото е бил призован жалбоподателя, конституиран като страна по делото с протоколно определение от 01.02.2007 г., както и за последващи съдебни заседания /призовки л. 117 и л. 178 от първоинстанционното дело/. Следователно, в конкретния случай не е спазен процесуалният ред за връчване на съобщението за изготвеното решение, съгласно чл. 42 ГПК/отм./, като неправилно съдът е приел, че частният касатор е редовно уведомен на 24.08.2009 г. за постановеното първоинстанционно решение и в законоустановения 14-дневен срок, който е изтекъл на 07.09.2009 г., същият не е упражнил надлежно правото си на въззивна жалба, поради което подадената на 15.04.2015 г. въззивна жалба вх. № 48444 е върната.
Предвид изложеното, подадената частна жалба като основателна следва да бъде уважена, а обжалваното разпореждане като неправилно – следва да бъде отменено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 16578 от 20.04.2015 г. на Софийски градски съд, ГО, II – б въззивен състав по гр.д. № 844/2010 г., с което е върната въззивната жалба на Столична община вх. № 48444/15.04.2015 г. срещу решение № 1-5-45 от 07.07.2009 г. по гр.д. № 3947/2006 г. на Софийски районен съд, І ГО, 41 с-в.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за администриране на въззивната жалба на Столична община и продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: