4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
[населено място], 08.02. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 1032 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Д. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. К. от АК-В., против определение № 336 от 15.10.2012 г. по гр.д. № 694/2012 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е върната като процесуално недопустима касационната й жалба против въззивно решение № 1106 от 05.06.2012 г. по в.гр.д. № 2331/2011 г. на Варненския окръжен съд, ГО. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение като незаконосъобразно.
Ответниците по частната жалба Г. М. И., В. И. Г., Поема В. И. и М. В. С., всички със съдебен адрес в [населено място], чрез пълномощника си адв. Надежда Б. от АК-В. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорват същата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК и прекрати касационното производство, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., а в случая цената на предявения ревандикационен иск относно спорния имот, съгласно действащата към момента на предявяване на исковата молба разпоредба на чл. 55, ал. 1, б.”б” ГПК/отм./ е ? от данъчната му оценка, която видно от представеното по делото удостоверение/л.15/ възлиза на 12 779,20 лв., т.е. цената на иска в случая е в размер на сумата от 3 194,80 лв., като въпросът за цената не е повдиган и преразглеждан в срока по чл. 56, ал. 1 ГПК/отм./. И тъй като цената на иска не надвишава 5 000 лв., то обжалването на въззивното решение пред касационната инстанция е недопустимо на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, при условията на иззета компетентност, касационната жалба е върната, а производството пред ВКС – прекратено.
Определението е правилно.
В случая цената на иска се определя по правилото на чл. 55, ал. 1, б.”б” ГПК/отм./, действащо към момента на предявяване на исковата молба – 18.09.2006 г. Данъчната оценка на процесния имот възлиза на сумата от 12 779,20 лв., видно от представеното удостоверение на л. 15 от първоинстанционното дело, а ? от нея се равнява на сумата от 3 194,80 лв., която съставлява цената на иска. Въпросът за цената не е повдиган и преразглеждан в срока по чл. 56, ал. 1 ГПК/отм./ – най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Т.е. след този момент посочената от ищците или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен при изменение размера на иска по реда на чл. 116 ГПК/отм./, което в случая не е налице.
Ето защо, правилно съставът на ВКС е приел в обжалваното определение, че тъй като цената на ревандикационния иск е под 5 000 лв., то и касационната жалба, подадена на 09.07.2012 г. срещу въззивното решение се явява процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./ и следва да бъде върната, а касационното производство прекратено. Неоснователен е доводът в частната жалба, че по жалба на ищците с вх. № 32640 от 01.09.2010 г. касационно производство е било проведено и е постановено решение № 408 от 07.11.2011 г. по гр.д. № 1347/2010 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение. Тогава действаща е била разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й – ДВ, бр.59/2007 г., съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. и тъй като обжалваемият интерес към този момент е бил над 1000 лв., то и въззивното решение е подлежало на касационен контрол. С изменението на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., която е приложима в настоящия случай, тъй като касационната жалба е подадена с вх. № 21955 на 09.07.2012 г. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е процесуална и поради това приложима незабавно към заварените от нея висящи производства, което означава, че всички процесуални действия по тези дела се извършват съобразно новите изисквания. Касае се до императивна по своя характер процесуална норма, съобразена в обжалваното определение с действащата към предявяване на касационната жалба редакция. Касационната жалба е насочена против въззивно решение по гражданско дело с цена на ревандикационен иск под 5 000 лв. и правилно е приета като процесуално недопустима, тъй като по разпореждане на закона правото на касационно обжалване е погасено.
По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на ответниците по частната жалба следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 336 от 15.10.2012 г. по гр.д. № 694/2012 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение.
ОСЪЖДА Т. Д. Г. от [населено място] да заплати на Г. М. И., В. И. Г., Поема В. И. и М. В. С., всички със съдебен адрес в [населено място], направените разноски по делото за настоящото производство в размер на 200/двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :