О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
[населено място], 4.02.2013 г.
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 934 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. Н., подадена чрез пълномощника адвокат Г. В. срещу въззивно решение № 84 от 4.05.2012 г. по гр.д. № 184/2012 г. на Варненския апелативен съд, с което като е потвърдено решение от 20.01.2010 г. по гр.д. № 601/2011 г. на Шуменския окръжен съд е признато за установено, че Д. В. Ц. и И. Й. Ц. не дължат поради плащане на Н. К. Н. сумата 27 000 лв. по договор за заем и е заличена вписаната договорна ипотека на основание чл.179, ал.1, предл.2 ЗЗД.
В изложението се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: може ли съдът да не зачете основанието от което произтича задължението за плащане посочено в нотариален акт за договорна ипотека и длъжен ли е да зачете обвързващата доказателствена сила на нотариален акт, който не е оспорен по реда на чл.179, ал.1 ГПК. Приложени са две решения на състави на Върховния касационен съд.
В писмения отговор на касационната жалба ответниците Д. В. Ц. и И. Й. Ц. чрез адвокат Н. Н. изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение не влиза в противоречие със задължителната съдебна практика. Претендират присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, като е признато за установено, че Д. В. Ц. и И. Й. Ц. не дължат поради плащане на Н. К. Н. сумата 27 000 лв. по договор за заем, Варненският апелативен съд е приел, че задължението по договор от 16.07.2009 г. и задължението за заем по нотариален акт за договорна ипотека в размер на 27 000 лв. са идентични. Приел е, че в договора от 16.07.2009 г. е постигнато съгласие за учредяване на договорна ипотека, като в нотариалния акт за учредяване на ипотека е посочено, че заемът който се обезпечава е по договора от 16.07.2009 г., както и че от приложените три броя разписки се доказва извършеното плащане и погасяване изцяло на задължението по договора от 16.07.2009 г.- след извършени прихващания на насрещни задължения на страните по него.
При така приетото от въззивния съд поставеният в изложението правен въпрос: може ли съдът да приеме, че между страните не е налице обективирания в нотариалния акт за договорна ипотека заем, а друго правоотношение не е обуславящ за изхода на делото, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК разрешение правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая решаващите изводи на въззивния съд са, че взаимоотношенията между страните са такива каквито са посочени в нотариалния акт, т.е. че задължението е за заем, поради което поставеният въпрос не е обуславящ за изхода на делото.
По въпроса: длъжен ли е съдът да зачете обвързващата доказателствена сила на нотариален акт, който не е оспорен по реда на чл.179, ал.1 ГПК не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение не е в отклонение от задължителната съдебна практика, която приема, че когато насрещната страна не е оспорила нотариалния акт, съдът не може служебно да не зачете доказателствената сила на този акт. В случая материалната доказателствена сила на нотариалния акт е зачетена.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 300 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 84 от 4.05.2012 г. по гр.д. № 184/2012 г. на Варненския апелативен съд.
Осъжда Н. К. Н., ЕГН: [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 18, адвокат Г. В. да заплати на Д. В. Ц. и И. Й. Ц. и двамата от [населено място], [улица], ет.І, ап.8 направените разноски за касационното производство в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :