3
Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
С., 28.10. 2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 586 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Х. П., подадена чрез процесуалния й представител адв. Е. Б. срещу определение № 149 от 15.07.2011 г. по ч.гр.д. № 167/2011 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определението от 8.06.2011 г. по гр.д. № 255/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлено искането на жалбоподателката-ищца за освобождаване от внасяне по делото на дължимата държавна такса.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима.
При проверка допустимостта на касационно обжалване, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното:
Обжалваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване е обусловена от въведените от частната жалбоподателка основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Жалбоподателката обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с твърдението, че въпросът за критериите за освобождаване от такси и разноски по производството по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че представените доказателства за доходите на ищцата и нейното семейство, за имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и др. не обосновават необходимост същата да бъде освободена от заплащане на държавна такса.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й е създадена съдебна практика, която не се нуждае от промяна – определение № 567 от 29.10.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 547/2009 г., III г. о., ГК; определение № 411 от 9.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 326/2011 г., III г. о., ГК, с които е прието, че при произнасяне по молбата следва да бъдат преценявани критериите по чл. 83, ал. 2 ГПК, които включват материалното и имуществено състояние на лицето, неговото семейно положение, здравословното състояние, трудова заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства, относими към възможността му да заплати дължимите такси и разноски по производството по делото. Въпрос на фактическа преценка на съда, при спазване на тези критерии, е да приеме за установено дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати таксите.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 149 от 15.07.2011 г. по ч.гр.д. № 167/2011 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: