4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
[населено място], 28.03. 2013 г.
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 1136 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от адвокат Любимка Д. срещу въззивно решение № 1029 от 21.06.2012 г. по гр.д. № 1072/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 6645 от 8.12.2011 г. по гр.д. № 11888/ 2010 г. на Софийски градски съд е осъдено дружеството да заплати на Н. М. Н. сумата, 40 600 лв., представляваща възнаграждение по договор, сключен между страните на 10.11.1997 г. за периода 20.11.2007 г. до 20.10.2010 г., ведно със законната лихва и сумата 7060.23 лв.,представляваща мораторна лихва.
В приложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че по въпроса- дължи ли се възнаграждение по договор за абонаментно обслужване в случаите, когато по този договор не са възлагани и не са изпълнявани услуги е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представени са съдебни решения.
В писмения отговор на касационната жалба ответникът Н. М. Н., чрез адвокат Н. Х. М. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа се, че представените решения на състави на ВКС са неотносими, тъй като нямат за предмет договор за текущо правно обслужване. Счита, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като за представените решения няма данни да са влезли в сила, както и че не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага съображения и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да постанови обжалваното решение за уважаване на исковете въззивният съд е приел, че между страните на 10.11.1997 г. е бил сключен договор по силата на който дружеството е възложило на ищеца извършване на текущо правно обслужване, изразяващо се в сключване на граждански договори с клиенти; сключване, изменение и прекратяване на трудови договори; участие в търговски преговори. В. е можел да възлага посочените задачи по всяко време, в зависимост от нуждите си и ангажиментите на изпълнителя, който се задължава да ги извърши след конкретна покана и изясняване на всички подробности около същите. В тежест на възложителя е било поставено задължението да заплаща ежемесечно възнаграждение в размер на по пет минимални работни заплати за служителите на бюджетна издръжка, което е било дължимо до 20-то число на месеца. Приел е, че претендираните от ищеца права се основават на договор за правно обслужване, като уговореното възнаграждение не е платено по договора за периода от 20.11.2007 г. до 20.10.2010 г. Приел е, че обстоятелството, че през процесния период не са били възлагани задачи за изпълнение на довереника не рефлектира върху уговореното възнаграждение, което си остава дължимо.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните от жалбоподателя основания по чл.280, ал.1 ГПК- разрешаване на правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, противоречиво разрешаван от съдилищата и чието решаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, за допускане на атакуваното решение до касационно обжалване.
На поставения материалноправен въпрос е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 482 от 13.12.2011 г. по гр.д. № 1486/2010 г., ІV г.о. Прието е, че липсата на изпълнена дейност при поръчката не може да е основание за недължимост на уговореното възнаграждение, тъй като при поръчката не се дължи определен резултат. Законът дава право на доверителя да оттегли поръчката, ако довереникът е загубил доверието му, и да прекрати предсрочно мандатното правоотношение, а дори оттеглянето на поръчката не е основание да се приеме, че уговореното възнаграждение за работата до оттеглянето не се дължи- аргумент от чл.288 ЗЗД. След като не е поискано разваляне на договора, то уговореното възнаграждение по чл.286 ЗЗД се дължи. Приетото от въззивния съд, че уговореното възнаграждение за исковия период се дължи, независимо че не са били възлагани задачи за изпълнение на довереника не е в отклонение от цитираната задължителна практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Решение № 72 от 30.06.2010 г. по гр.д. № 740/2009 г. на ВКС, І т.о. е неотносимо за случая тъй като в него е дадено разрешение на въпроса дължи ли се обезщетение за в бъдеще, съобразно уговореното възнаграждение за периода след оттеглянето на поръчката и до изтичане срока на договора.
Представените съдебни решения по гр.д. № 257/2011 г. на Ловешки окръжен съд; по гр.д. № 2956/2010 г. на Русенския районен съд и по гр.д. № 2846/2007 г. на Софийски градски съд не обосновават приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като от една страна жалбоподателят не е представил доказателства, че представените решения са влезли в сила, а от друга – практиката по поставения въпрос е уеднаквена по реда на чл.291 ГПК с цитираното по-горе решение на ВКС.
Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като на поставения въпрос е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК. В случая жалбоподателят не е обосновал необходимостта от промяна на създадената задължителна съдебна практика.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото на ответникът по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 1038.79 лв., изчислен съобразно чл.7, ал.2, вр. чл.9, ал.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1029 от 21.06.2012 г. по гр.д. № 1072/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Осъжда [фирма], [населено място], [улица], № 136, ет.3 да заплати на Н. М. Н. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Н. Х. М. направените разноски за касационното производство в размер на 1038.79 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :