4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
[населено място], 12.09. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети септември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 4740 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. В. Н. от [населено място] против определение № 831 от 11.04.2013 г. по в.гр.д. № 1092/2013 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 с-в, с което е върната подадената от Г. В. Н. въззивна жалба с вх. № 307 от 02.01.2013 г. срещу решението от 27.06.2012 г. по гр.д. № 2759/2008 г. на Софийски градски съд, ГК, І-3 състав като просрочена и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Ответникът по частната жалба Р. Р. К.-М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. П. от АК-С., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва същата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне въззивната жалба на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК и прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че същата е процесуално недопустима като просрочена. Приел е, че ищецът е бил уведомен за първоинстанционното решение по реда на чл. 39, ал. 1 ГПК чрез своя пълномощник адв. Л. на 25.07.2012 г., като срокът за обжалването му по чл. 259 ГПК е изтекъл на 08.08.2012 г., а въззивната жалба е подадена от него на 02.01.2013 г., т.е. след изтичане на законовия срок за обжалване. Приел е също така, че молбата с вх. № 80070 от 25.07.2012 г. на адв. Л., с която той е поискал от СГС да изпрати ново съобщение за решението лично до доверителя му с аргумента, че няма връзка с него, не съставлява надлежно основание за изпращането на ново съобщение лично до страната, тъй като по този начин би се открил път за заобикаляне на забраната по чл. 63, ал. 3 ГПК за удължаване на установените от закона срокове за обжалване.
Определението е правилно.
Видно от приложеното съобщение за решение, изпратено на 28.06.2012 г. и получено на 25.07.2012 г., от адв. Л., в качеството на пълномощник по делото на ищеца Г. Н., последният е бил редовно уведомен на 25.07.2012 г. по реда на чл. 39, ал. 1, вр. с чл. 51, ал. 1 ГПК за решението от 27.06.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 2759/2008 г., ГО, І-3 с-в. Съгласно чл. 259, ал. 1 ГПК двуседмичният срок за обжалване на това решение е изтекъл на 08.08.2012 г., сряда, присъствен ден. В. жалба е подадена на 02.01.2013 г. с вх. № 307, т.е. след изтичане на срока на въззивното обжалване, поради което правилно с обжалваното определение съдът е върнал въззивната жалба като просрочена и е прекратил производството по делото.
Неоснователно е твърдението на частния касатор, че срокът за обжалване е започнал да тече от момента в който той е уведомен лично за решението на първоинстанционния съд. Частният жалбоподател –ищец Г. Н. е упълномощил адв. Л. да го представлява по делото пред първоинстанционния съд до приключването му във всички инстанции с пълномощно от 15.02.2010 г., приложено на л. 73 от гр.д. № 2759/2008 г. на СГС. Ищецът Н. не е уведомил съда за оттегляне на това пълномощно по предвидения ред в чл. 35 ГПК. Предвид на това и с оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 1, вр. с чл. 51, ал. 1 ГПК правилно въззивният съд е приел, че частният жалбоподател Г. Н. е бил редовно уведомен за решението от датата, на която съобщението е било връчено на пълномощника му адв. Л.. С оглед на това редовно връчване, администриращият съд не е бил длъжен да уважава молбата на адв. Л. и да връчва лично съобщение за решението на Г. Н., тъй като дори такова съобщение да бъде връчено, то не може да промени началната дата, от която е започнал да тече срокът за въззивното му обжалване – в случая от 25.07.2012 г., когато частният касатор е бил редовно уведомен по реда на чл. 39, ал. 1 ГПК за решението на първоинстанционния съд. Без правно значение за решаване на процесуалния въпрос за спазването на срока за въззивно обжалване е обстоятелството, че адв. Л. е подал молба с искане съобщение за решението да се изпрати лично на неговия доверител, тъй като той няма връзка с него, тъй като предвидения в ГПК двуседмичен срок за подаване на въззивна жалба започва да тече от датата, на която жалбоподателят бъде редовно уведомен за решението на първоинстанционния съд, независимо дали това уведомяване е лично, чрез трето лице по реда на чл. 46 ГПК или чрез адвокат или съдебен адресат по реда на чл. 39, ал. 1 ГПК. Единствено при оттегляне на адвокатските пълномощия по реда на чл. 35 ГПК от страна на доверителя е основание да се уважи молбата на пълномощника за лично връчване на съобщенията, но в случая такова оттегляне на пълномощията на адв. Л. не е налице.
По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
П. определение № 831 от 11.04.2013 г. по в.гр.д. № 1092/2013 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :