4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
[населено място], 18.09. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 516 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Д. П., Н. Д. Б., П. Д. П., К. Г. С., С. Г. С., М. Г. М., всички със съдебен адрес [населено място] и Карамфил К. Ч. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. К. от АК-Б., против определение № 155 от 02.05.2012 г. по гр.д. № 283/2012 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба като процесуално недопустима против въззивно решение № 484 от 16.12.2011 г. по в.гр.д. № 695/2011 г. на Благоевградския окръжен съд и е прекратено производството пред ВКС.
Жалбоподателите молят да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба и прекрати касационното производство, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена на иска до 5000 лв., а в случая цената на всеки един от предявените при условията на обективно и субективно съединение искове с правно основание чл. 108 ЗС, е под 5 000 лв., касационната жалба е постъпила след 21.12.2010 г., т.е. след влизане в сила на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция, поради което се явява процесуално недопустима. Съдът е приел, че посочената от ищците с исковата молба цена на иска е 2 500 лв./чл. 70, ал. 1 ГПК/, същата е стабилизирана след приключване на първото по делото заседание, не е правено искане за изменение размера на иска по реда на чл. 214 ГПК, поради което тя е под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК критерий за обжалваемост на въззивното решение пред касационната инстанция и касационната жалба като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
Определението е правилно.
Жалбоподателите поддържат, че в случая са предявени два обективно съединени ревандикационни искове срещу ответното дружество за предаване владението на два недвижими имота – за първия имот, съставляващ 2/3 идеални части от 291 кв. м., находящи се в южната част на имот № 1568, парцел ІІ от кв. 110 по плана на [населено място], искът е предявен при условията на активно субективно съединяване от шест физически лица, а за втория имот, представляващ 315 кв.м., находящи се в южната част на имот № 1571, парцел ІІІ, от кв. 110 по плана на [населено място], той е предявен от седмия ищец, поради което цената на исковете за всеки един от тях е над законовия минимум от 5 000 лв. и касационната жалба се явява процесуално допустима. В тази връзка с частната жалба представят частна експертна оценка на двата имота от лицензиран оценител, в която е посочено, че първия имот е с пазарна цена от 40 410 лв., а втория имот – от 41 550 лв.
Оплакването е неоснователно.
В случая с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ГПК цената на предявените искове, посочена от ищците е в размер на 2 500 лв. Въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Т.е. след този момент посочената от ищците или определената от съда в случай на несъответствие цена на исковете става окончателна и не може да бъде променяна, освен при изменение размера на иска по реда на чл. 214 ГПК, което в случая не е налице. В този смисъл представената с частната жалба експертна оценка за пазарната стойност на двата имота е без значение за цената на предявените искове. В случая възможността за субективното съединяване и наличието на връзка между исковете е без значение за допустимостта на касационното обжалване, която се преценява за всеки един иск поотделно с оглед неговия обжалваем интерес, както правилно е приел съставът на ВКС в обжалваното определение и тъй като всеки един от субективно и обективно съединените искове е под 5 000 лв., то и касационната жалба се явява процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е процесуална и поради това приложима незабавно към заварените от нея висящи производства, което означава, че всички процесуални действия по тези дела се извършват съобразно новите изисквания. Касае се до императивна по своя характер процесуална норма, съобразена в обжалваното определение с действащата към предявяване на касационната жалба редакция. Касационната жалба е насочена против въззивно решение по гражданско дело с цена на всеки един от субективно и обективно съединените ревандикационни искове под 5 000 лв. и правилно е приета като процесуално недопустима, тъй като по разпореждане на закона правото на касационно обжалване е погасено.
По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 155 от 02.05.2012 г. по гр.д. № 283/2012 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :