3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
С., 21.03.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на дванадесети март, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 611 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Г. и П. К. Г. и двамата от [населено място], подадена чрез адвокат Л. Д. срещу въззивно решение № 285 от 12.07.2013 год. по гр.д. № 1204/2013 г. на Старозагорския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 128 от 18.03.2013 г. по гр.д. № 2202/2012 г. на Районен съд, [населено място] е отхвърлен отрицателен установителен иск, предявен от жалбоподателите срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, за признаване за установено, че сключеният между Г. Г. Г., лично и като пълномощник на П. К. Г. и [фирма] договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ дворно място от 2600 кв.м., намиращо се в околовръстния полигон на [населено място], общ. Г., е нищожен, поради липса на съгласие, като неоснователен.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика по следните обуславящи изхода на спора въпроси: решението на общото събрание на дружество с ограничена отговорност за придобиване на недвижим имот само вътрешните отношения между съдружниците ли урежда, или е елемент от фактическия състав на отчуждителната сделка; липсата на решение на общото събрание на дружество с ограничена отговорност за придобиване на недвижим имот от дружеството основание ли е за нищожност на договора за покупко-продажба между него и третото лице- продавач.
В писмен отговор ответната страна- [фирма], гр. Ст.З. чрез адвокат К. Л. изразява становище, че касационната жалба е недопустима, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, алтернативно че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с приетото в ТР №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. Неоснователно е възражението за недопустимост на жалбата. Цената на иска, съобразно приетата по делото данъчна оценка на имота е 6338 лв., поради което не намира приложение разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
За да потвърди решението на първата инстанция за отхвърляне на предявеният от Ганчеви иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на дружеството, че сключеният на 9.03.2000 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран в Н.А. № 3/2000 г. на нотариус И. Г., с район на действие Казанлъшки районен съд е нищожен, въззивният съд е приел, че не е налице посоченото основание-липса на съгласие. Изложил е съображения, че съгласието за сключване на договор за покупко-продажба изисква насрещни волеизявления на продавача и купувача. В случая договорът е сключен след взето решение на общото събрание за придобиване на имота, каквото предвижда разпоредбата на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ. Това решение според съдът урежда вътрешните отношения между съдружниците и има правно значение в отношенията им. То не е елемент от фактическия състав на сделката и неговата липса не е основание за недействителност на договора за покупко-продажба между дружеството купувач и продавача.
Поставеният в изложението правен въпрос е: решението на общото събрание на дружество с ограничена отговорност за придобиване на недвижим имот само вътрешните отношения между съдружниците ли урежда, или е елемент от фактическия състав на отчуждителната сделка, и липсата на решение на общото събрание на дружество с ограничена отговорност за придобиване на недвижим имот основание ли е за нищожност на договора за покупко-продажба.
На този въпрос е дадено разрешение в т.1 от ТР №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е прието, че сделките, сключени от управителя, се преценяват като действителни поради наличие на воля при сключването им. Въпросът дали управителят е действал без предходно решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, е от значение за вътрешните му отношения с дружеството и е без значение за третите лица, които нямат задължение да проверяват какво е прието в дружествения договор за представителството, нито дали има решение на ОС по въпроси от неговата компетентност. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в съответствие с приетото в задължителната съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото на ответната страна следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 500 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 285 от 12.07.2013 год. по гр.д. № 1204/2013 г. на Старозагорския окръжен съд.
Осъжда Г. Г. Г. и П. К. Г., и двамата от [населено място], [улица], обл. Стара З. да заплатят на [фирма], [населено място], [улица], ет.3 сумата 500 лв.- направени разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :