Определение на ВКС, ГК, III г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 551
[населено място], 9.11.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември, през две хиляди и десета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 511 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийския апелативен съд № 118/27.07.2010 г. по ч.гр.д. № 93/2010 г., с което е отменено определение от 08.02.2010 г. по ч.гр.д. № 22/2010 г. на Монтанския окръжен съд, в частта му, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 28 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност/ З./, с цена на иска 303 720, 20 лв., по искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/К./, [населено място], срещу И. В. И., Е. С. И., В. Ц. Д., В. И. Д., Ц. А. Ц. и И. З. П., всичките от [населено място], Методи К. М. и М. Й. М., двамата от [населено място], чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на В. Ц. Д. и В.
И. Д., а именно – апартамент № 2, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, със застроена площ от 69,23 кв.м. и е отхвърлена молбата за допускане на обезпечение в тази й част. В останалата част, с която е допуснато обезпечение на иска чрез налагане на възбрана на недвижими имоти – пасище мера от 1,501 дка, находящо се в землището на [населено място], [община], област В. и лозе от 1, 332 дка, находящо се в землището на [населено място], [община], определението е потвърдено.
В. определение е обжалвано от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/К./, [населено място], представлявана от М. М. -М., инспектор юрист в частта, с която е отхвърлена молбата за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана на процесния апартамент в [населено място] с доводи за неправилност. Жалбоподателят счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по правния въпрос за наличие на причинна връзка между периода на престъпната дейност на лицето и придобитото имущество. Частният касатор моли, след като бъде допуснато касационното обжалване на въззивното определение, с което е отхвърлена молбата за допускане на обезпечение на бъдещия иск, същото да бъде отменено като незаконосъобразно и молбата да бъде уважена.
Ответникът по жалбата В. Ц. Д. от [населено място], в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, я оспорва и моли същата да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на касационен контрол/TP № 1 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2010 г./.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от З. определението, с което се допуска или отказва налагане на обезпечителна мярка, подлежи на въззивно и касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства /какъвто характер има и настоящото определение/ или се прегражда тяхното развитие, подлежат на касационно обжалване, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Тъй като касационно обжалване в случая е предвидено в разпоредбата на чл. 23, ал. 2 З., разрешението, дадено в TP № 1 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2010 г., е неприложимо.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
В. Софийски апелативен съд е отменил определението на първоинстанционния Монтански окръжен съд, в частта му, с която е допуснато обезпечение на основание чл. 22 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, на искане с правно основание чл. 28 от З., предявено от К. срещу И. В. И., Е. С. И., В. Ц. Д., В. И. Д., Ц. А. Ц., И. З. П., Методи К. М. и М. Й. М., с цена на иска 303 720, 20 лв., чрез налагане на възбрана върху недвижим имот – апартамент в [населено място] и е отхвърлил молбата за допускане на обезпечение в тази й част. В останалата част, с която е допуснато обезпечение на иска чрез налагане на възбрана на два недвижими имота със земеделски характер, определението на първоинстанционния съд е оставено в сила.
На касационно обжалване подлежат определенията на въззивния съд, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в чл. 280, ал. 1 от ГПК, а именно: решен е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; решен е противоречиво от съдилищата; от значение е за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Жалбоподателят К. [населено място], е релевирал правния въпрос, разрешен от въззивния съд, относно това, дали по реда на З. може да се отнеме при наличие на законовите предпоставки затова, само имущество, придобито през инкриминирания период или и такова имущество, придобито извън този период. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи като основание за допускането на касационното обжалване на въззивното определение в обжалваната част чл. 280, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Посочил е определения на отделни състави на ВКС, с които е прието, че в закона не е предвидено изискване за наличие на пряка причинна връзка между придобиването на имуществото и конкретното престъпление, за което е започнало наказателно преследване, имуществото да е придобито само вследствие на престъплението, за което е обвинението. С обжалваното определение е прието, че в съвкупността от придобитото имущество през проверявания период не следва да се включи апартамента в [населено място], тъй като той е придобит от проверяваните лица И. И. и Е. И. през 1995 г., девет години преди времето, за което те са привлечени като обвиняеми за престъпления, включени в чл. 3, ал. 1 З.. Посоченото обосновава наличието на противоречива практика на съдилищата по релевирания от касатора правен въпрос, тъй като се касае за определения на отделни състави на ВКС, а не за задължителната му практика по см. на т. 2 на TP № 1/2010 по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението в обжалваната му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Разгледана по същество частната касационна жалба на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, е основателна.
Разрешението, дадено от съставите на ВКС в посочените определения, е правилното разрешение на релевирания правен въпрос. Започването на наказателно преследване на някое от изрично посочените в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от З. престъпления е само предпоставка за започването на производство по същия закон. Установеното в него имущество със значителна стойност, придобито през проверявания период, който съгласно чл. 11 от същия закон може да е 25 години от придобиването, за което привлеченият към наказателна отговорност не може да докаже законен източник, се счита придобито от престъпна дейност по силата на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от закона.
При данните по делото настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 391, ал. 1 от ГПК за уважаване на молбата за допускане на обезпечение и в тази част. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск /че предявеният иск е допустим и вероятно основателен/ и че е налице нужда от обезпечаване. В изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, а когато ищецът не разполага с такива документи може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи парична гаранция, освен ако не се освобождава от представяне на гаранция – чл. 391, ал. 4 от ГПК. В случая са налице кумулативно предвидени предпоставки по чл. 3, ал. 1 от З.. Установено е, че ответниците И. В. И. и Е. С. И. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност имущество със значителна стойност, в т.ч. и процесния апартамент в [населено място], който с договор за покупко-продажба е прехвърлен през 2007 г. на В. Ц. Д., за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и е установено, че срещу тях е започнало наказателно преследване за престъпления от фактическите състави на НК, изрично изброени в закона /образувано наказателно производство за извършени престъпления, попадащи в приложното поле на чл. 3, ал. 1 З./. Предвид установеното с представените писмени доказателства несъответствие в размер на 472,49 М. между законните /декларираните/ доходи и стойността на придобитото имущество, която е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на З., следва да се приложи презумпцията на чл. 4, ал. 1 от З..
О. мярка възбрана върху процесния апартамент съответства на обезпечителната нужда и интереса от запазване на имуществото, с оглед осъществяване на правата при евентуално позитивно решение, поради което следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 391, ал. 1 от ГПК за уважаване на молбата за допускане на обезпечение и в тази част.
По изложените съображения въззивното определение следва да се отмени в обжалваната част и вместо него се допусне обезпечение чрез налагане на възбрана върху процесния апартамент в [населено място].
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийския апелативен съд № 118/27.07.2010 г. по ч.гр.д. № 93/2010 г. по частна касационна жалба на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, с вх. № ЛН от 31.08.2010
ОТМЕНЯ въззивно определение 118/27.07.2010 г. по ч.гр.д. № 93/2010 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено определение от 08.02.2010 г. по ч.гр.д. № 22/2010 г. на Монтанския окръжен съд, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 28 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност/ З./, с цена на иска 303 720, 20 лв., по искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/К./, [населено място], срещу И. В. И., Е. С. И., В. Ц. Д., В. И. Д., Ц. А. Ц. и И. З. П., всичките от [населено място], Методи К. М. и М. Й. М., двамата от [населено място], чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на В. Ц. Д. и В. И. Д., а именно -апартамент № 2, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, със застроена площ от 69,23 кв.м. и е отхвърлена молбата за допускане на обезпечение в тази й част.
ДОПУСКА обезпечение на основание чл. 22 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна
дейност, на искане с правно основание чл. 28 З., с цена на иска 303 720, 20 лв., предявено от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, [населено място], срещу И. В. И., Е. С. И., В. Ц. Д., В. И. Д., Ц. А. Ц. и И. З.
П., всичките от [населено място], Методи К. М. и м^пила Й. М., двамата от [населено място], чрез налагане на ВЪЗБРАНА върху недвижим имот, собственост на В. Ц.
Д. и В. И. Д., а именно – апартамент № 2, находящ се в гр. Б., ул. „с шра планина № й, вх. А, ет. 1, със
застроена площ от 69,23 кв.м, заедно с прилежашото ичбенп помещение с полезна площ от 19,23 кв.м. и 3,45% идеални части от общите части на сгиалата и птгтт.прнл пра do па отроож d^psj 00,68 кв.м., при съседи на жилището : стълбище, апартамент № 1 на В. Ц. и апартамент № 3 на A. З. и при съседи на избеното помещение : коридор, мазе № 8, мазе № 6 и мазе № 5. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /
ЧЛЕНОВЕ: