4
Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 818
С., 14.12. 2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Б. ч.гр.д. № 639 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. И. П. и Ц. М. Я. от [населено място], подадена чрез адвокат Р. С. срещу определение № 2002 от 25.06.2012 г. по гр.д. № 653/2012 г. на Русенският окръжен съд, с което е потвърдено определение от 18.04.2012 г. по гр.д. № 211/2012 г. на Русенския районен съд, с което е прекратено производството по предявен иск с правно основание чл.109а ЗС. Поддържа се, че определение е неправилно и незаконосъобразно. Съдът приел, че предявеният иск е с правно основание чл.109а ЗС и прекратил производството като недопустимо, а предявеният от жалбоподателите – ищци иск бил на основание чл.108 ЗС, поради което определената от съда правна квалификация била неправилна.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че в исковата молба и уточнението към нея са изложени фактически обстоятелства, от която е видно, че ищците са предявили иск по чл.108 ЗС. Твърди се, че посочената от жалбоподателите – ищци правна квалификация не обвързва съда и същият следва да квалифицира иска, с който е сезиран въз основа на изложените в исковата молба факти. Жалбоподателите сочат, че въпросът за задължението на съда с оглед фактите по делото да даде правна квалификация на спорното материално е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът Х. Й. С. в писмения отговор, подаден чрез адвокат Зв. Р. изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че, не е налице посоченото от частните жалбоподатели основание за допускане на касационно обжалване.
В задължителната практика Върховният касационен съд- постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 398 от 23.05.2010 г. по гр.д. № 739/2009 г., ІV г.о.; решение № 249 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 92/2009 г., ІV г.о.; решение № 124 от 24.03.2011 г. по гр.д. № 882/2010 г., ІV г.о. и др. е даден отговор на поставения правен въпрос. Прието е, че предметът на делото е спорното материално право- претендирано или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. В случая изложените в обстоятелствената част на исковата молба и уточнението към нея факти са, че страните са собственици на съседни урегулирани поземлени имоти, че границата между имотите на ищците и този на ответника е определена със влязла в сила заповед на Община-И. от 1998 г. с която ответника не се съобразявал, а заявеното искането е съдът “да приеме за установено, че границите между двата имота на ищците и този на ответника е тази одобрена със заповед № 156 от 8.07.1998 г. на Община-И. и приложената към същата скица”. При така изложените факти и отправеното към съда искане, въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правна квалификация по чл.109а ЗС и е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото като недопустимо по съображения, че приложното поле на иска по чл.109а ЗС за определяне на граници е само за имоти, които не са урегулирани. Границите на урегулираните имоти, каквито са настоящите, се определят по административен ред и за тях е недопустим иск по чл.109а ЗС.
В случая в съответствие със задължителната съдебна практика съдът въз основа на изложените от ищците фактически твърдения и заявения петитум е дал вярната квалификация на претенцията, като е посочил, че предявеният иск е по чл.109а ЗС. Правилно е прекратил производството по делото, тъй като иск по чл.109а ЗС за определяне граници на урегулирани поземлени имоти е недопустим.
Наличието на задължителна съдебна практика, за която не е обоснована необходимост от нейната промяна налага извод, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2002 от 25.06.2012 г. по гр.д. № 653/2012 г. на Русенският окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: