3
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
[населено място], 30.01. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 18 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. К. Н. от АК-В., против определение № 207 от 05.10.2011 г. по гр.д. № 1233/2011 г. на тричленен състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба като процесуално недопустима против въззивно решение № 621 от 12.05.2011 г. по гр.д. № 726/2011 г. на Варненския окръжен съд и е прекратено производството пред ВКС.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена на иска до 5000 лв., а в случая цената на всеки един от десетте обективно съединени искове – трудови възнаграждения за положен извънреден труд и обезщетения за забава, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК е под 5 000 лв., касационната жалба е постъпила след 21.12.2010 г., т.е. след влизане в сила на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция, поради което се явява процесуално недопустима.
Определението е правилно.
Според § 25 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./ висящите производства се разглеждат по досегашния ред.
Жалбоподателят поддържа, че с оглед характера на предявените искове – за дължими трудови възнаграждения за извънреден труд и лихви за забава, се касае за искове за периодични платежи за определено време и с оглед разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, цената на иска е над 5 000 лв., поради което касационната жалба се явява допустима.
Оплакването е неоснователно.
В случая са предявени общо десет обективно съединени искове, представляващи възнаграждения за извънреден труд за различен период от време, както и лихва за забава върху всяка една от главниците. Всеки един от тях поотделно представлява иск за периодичен платеж за определено време и може да бъде предявен самостоятелно, при което ще се приложи разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК при определяне цената на иска, но тъй като те са обективно съединени и са предявени с една искова молба, цената на иска се определя за всеки един от тях, както правилно е приел съставът на ВКС в обжалваното определение и тъй като всеки един от обективно съединените искове е под 5 000 лв., то и касационната жалба се явява процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е процесуална и поради това приложима незабавно към заварените от нея висящи производства, което означава, че всички процесуални действия по тези дела се извършват съобразно новите изисквания. Касае се до императивна по своя характер процесуална норма, съобразена в обжалваното определение с действащата към предявяване на касационната жалба редакция. Касационната жалба е насочена против въззивно решение по гражданско дело с цена на всеки един от обективно съединените искове за парично вземане под 5 000 лв./според чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска е търсената сума/ и правилно е приета като процесуално недопустима, тъй като по разпореждане на закона правото на касационно обжалване е погасено.
По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 207 от 05.10.2011 г. по гр.д. № 1233/2011 г. на тричленен състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :