4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
[населено място], 28.12. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 662 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийски градски съд, ГК, VІ-12 състав от 22.07.2011 г. по ч.гр.д. № 9156/2011 г., с което е потвърдено определение от 14.04.2011 г. по гр.д. № 42623/2010 г. на Софийски районен съд, 46 с-в, с което е прекратено производството по делото като процесуално недопустимо на основание чл. 130 ГПК и е върната исковата молба.
Недоволен от определението на СГС е жалбоподателят ищец И. Т. В. от [населено място], който го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, се релевира хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но не е посочено главното основание за допускане на касационното обжалване, а именно – кой е материалноправния и/или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора, който се решава противоречиво от съдилищата. Посочено е, че практиката на съдилищата е противоречива относно преценката за допустимостта на предявените установителни искове по чл. 424 ГПК по отношение на достатъчна убедителност на новооткритите обстоятелства и са посочени конкретни примери относно погасителната давност, непочтена търговска практика от страна на [фирма] за незаконосъобразно изписване на сметките и пр.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения отрицателно установителен иск по чл. 424, ал. 1 ГПК и е върнал исковата молба на основание чл. 130 ГПК, първоинстанционният съд – СРС е постановил законосъобразно определение. Приел е, че отрицателно установителният иск по чл. 424, ал. 1 ГПК е допустим в случаите, когато се намерят нововъзникнали или новооткрити обстоятелства, факти от действителността, или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника в рамките на предвидения срок за възражение по чл. 414 ГПК и оказват влияние върху съдържанието на правоотношението, обуславящо претендираното вземане, но изложение на такива в исковата молба липсват, което обуславя недопустимостта на предявения иск. Посочените в исковата молба обстоятелства – наличие на изтекла погасителна давност и неуспешно проведено производство по реда на чл. 423 ГПК и останалите доводи за недължимост на вземанията на ответното дружество/за които вземания са издадени заповед да изпълнение и изпълнителен лист/, не могат да се включат в предметните рамки на иска по чл. 424 ГПК и тъй като липсват твърдяните предпоставки по чл. 424, ал. 1 ГПК, искът се явява процесуално недопустим.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че жалбоподателят не е изложил кой е правният въпрос, разрешен от въззивния съд, който да е от съществено значение за делото, и който въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Същият твърди, че практиката на съдилищата е противоречива относно преценката за допустимостта на предявените установителни искове по чл. 424 ГПК по отношение на достатъчна убедителност на новооткритите обстоятелства и са посочени конкретни примери относно погасителната давност, непочтена търговска практика от страна на [фирма] за незаконосъобразно изписване на сметките и пр., което не представлява правен въпрос, обусловил изхода на делото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е правният въпрос от значение за изхода на спора/материалноправен и/или процесуалноправен/ – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на трите алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3, за да се допусне разглеждане на частната касационна жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая такъв въпрос от материално и/ или процесуалноправно естество не е изведен от касатора. В изложението на практика се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и които са относими към основателността на частната касационна жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване. Нещо повече, с предявяването на иск по реда на чл. 424 ГПК касаторът ищец не може да санира процесуалното си бездействие в производството по чл. 423 ГПК. Следва да се отбележи също така, че основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело. В конкретния случай такъв правен въпрос не е поставен от касатора, поради което не е налице основанието за допускане на въззивното определение до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че обжалваното въззивно определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение от 22.07.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 9156/2011 г. на Софийски градски съд, ГК, VІ-12 състав, по частна касационна жалба с вх. № 84844 от 28.09.2011 г. на И. Т. В. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :