5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
С., 08.05.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и седми март, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 1528 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Обслужваща производствено-потребителна кооперация “Бъдеще -Долна О.”, [населено място] приподписана от адвокат А. Ч. срещу въззивно решение № 539 от 13.03.2012 год. по гр.д. № 1263/2012 год. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено решението на Горнооряховския районен съд от 21.08.2012 г. по гр.д. № 1087/2012 г., са уважени предявените от Д. А. С. срещу кооперацията искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ- за отмяна заповед за уволнение № 46 от 4.04.2012 г., за възстановяване на предишната работа, и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 7663.32 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на постъпване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по въпросите: необходимо ли е в решението на ТЕЛК да е посочена конкретно длъжността, която е противопоказна за здравето на трудоустроения работник или служител; длъжен ли е работодателят да поддържа всяка година списък на работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност; в чия тежест е да се докаже по делото, че работника е останал без работа в продължение на шест месеца след уволнението; следва ли въззивният съд да съобрази нововъзникналите доказателства след подаване на въззивната жалба, които са обуславящи за изхода на спора. Поддържа се, че по поставените въпроси е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложени са съдебни решения на състави на Върховния касационен съд, постановени по реда на ГПК /отм./ и по реда на действащия ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. А. С. в писмения отговор, подаден чрез адвокат М. С. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че обжалваното решение съдържа собствени мотиви, че даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси не влиза в противоречие с представената практика. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са уважени предявените от Д. А. С. срещу О. “Бъдеще- Долна О.”, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, Великотърновският окръжен съд е приел, че работодателя незаконосъобразно е приложил основанието по чл.325, ал.1, т.9 КТ. Приел е, че основанието, на което е било прекратено трудовото правоотношение предпоставя невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност или по здравни противопоказания въз основа на заключения на ТЕЛК. Изложил е съображения, че в случая с ЕР на ТЕЛК по отношение на ищеца е определена трайна неработоспособност със степен от 60% за срок от две години, че в него са посочени противопоказните условия на труд, но не е посочено противопоказна ли е за работника заеманата от него длъжност, който факт следва да бъде установен към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Изложил е съображения, че не е налице и вторият елемент от фактическия състав на посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно липса на друга подходяща за здравословното му състояние работа. За да уважи иска по чл.225, ал.1 КТ съдът е приел, че оставането си без работа работникът е доказал с представената трудова книжка.
По въпроса необходимо ли е в решението на ТЕЛК да е посочена конкретно длъжността, която е противопоказна за здравето на трудоустроения работник или служител практиката е уеднаквена с постановено по реда на чл.290 решение № 332 от 21.102011 г. по гр.д. № 565/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. Прието е, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, т.9 КТ се състои от два елемента, които трябва да са налице кумулативно: невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Невъзможността за изпълнение на възложената работа е медицински въпрос, произнасянето по който е в професионалната компетентност на ТЕЛК. В компетентността на ТЕЛК е със заключението по експертното решение да се посочи болестта, довела до инвалидност, и наличието на съответните здравни противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от работника или служителя длъжност. В решение № 206 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 814/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че от задължителния характер на решението на ТЕЛК и Н., както и от нормата на чл.317 КТ следва, че медицинският въпрос дали конкретно посочена длъжност за трудоустрояване е противопоказна за здравето на трудоустроения не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. Даденото в обжалваното решение разрешение на поставения въпрос е в съответствие със задължителната практика, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпросите следва ли преди да извърши уволнението по чл.325, т.9 КТ работодателят да предложи друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа, при липса на утвърден списък с длъжностите за заемане от лица с намалена работоспособност не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 278 от 1.04.2010 г. по гр.д. № 1002/2009 г. практиката е уеднаквена. Прието е, че разпоредбата на чл.325, т.9 КТ обуславя законността на уволнението от изпълнението от работодателят на задължението му да предложи на работника или служителя друга, подходяща за здравословното му състояние работа. При невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа, поради болест, довела до трайна неработоспособност, работодателят трябва да предложи длъжностите, определени за заемане от лица с намалена трудоспособност. Неизпълнението на задължението му по чл.315 КТ да определи работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност, не го освобождава от задължението му по чл.325, т.9 КТ. В случая решаващият извод на въззивния съд е, че работодателят не е предложил друга подходяща за здравословното състояние на ищеца работа. Даденото от въззивния съд разрешение не влиза в противоречие с приетото в задължителната съдебна практика.
По въпроса в чия тежест е да се докаже по делото, че работникът е останал без работа в продължение на шест месеца след уволнението също не е налице основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По въпроса за доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ съдебната практика е последователна и категорична – оставането на работника или служителя без работа е елемент от фактическия състав на разпоредбата и подлежи на установяване с всички доказателствени средства от работника или служителя по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК. В случая приетото от въззивния съд, че работникът е доказал оставеното без работа с представянето на препис от трудовата му книжка не е в противоречие с даденото в задължителната практика разрешение.
По въпроса следва ли въззивният съд да се съобрази с нововъзникналите доказателства след подаване на въззивната жалба не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът се поставя във връзка с представеното от жалбоподателя ново решение на ТЕЛК. В. съд е приел, че то не може да бъде взето предвид, тъй като наличието на елементите от фактическия състав на чл.325, т.9 КТ се установяват към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Даденото разрешение е в съответствие със задължителната съдебна практика, която е в смисъл, че правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на уволнението е достигането на писменото изявление на работодателя до адресата /решение № 559 от 9.07.2010 г. по гр.д. № 650/2009 г., ВКС, ІV г.о./.
Наличието на задължителна съдебна практика по поставените правни въпроси, за която не е обоснована необходимост от нейната промяна изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото на ответната страна следва да се присъдят разноски за касационното производство, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 1140 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 539 от 13.03.2012 год. по гр.д. № 1263/2012 год. на Великотърновския окръжен съд.
Осъжда Обслужваща производствено-потребителна кооперация “Бъдеще- Долна О.”, [населено място], [улица] да заплати на Д. А. С. от [населено място], [улица] направените разноски за касационното производство в размер на 1140 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :