5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
гр. София, 08.04. 2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Д. гр.д. № 759/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 193/13.01.2016 г. от Прокуратурата на РБ, чрез прокурор при В. апелативна прокуратура против въззивно решение № 319 от 15.12.2015 г., постановено по гр.д. № 435/2015 г. на Великотърновския апелативен съд, Гражданска колегия, с което като е потвърдено решение № 169 от 28.08.2015 г., постановено по гр.д. № 19/2015 г. на Габровския окръжен съд, е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на И. П. И. от [населено място] сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 З.. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с наведеното основание, жалбоподателят се позовава и представя задължителна съдебна практика, както следва: т. II ППВС № 4/1968 г., на т. 3 и т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г., постановено по тълк. дело № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. Поставените правни въпроси, с твърдението, че са значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, са: 1/ как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, следва ли определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се извърши от съда след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното приложение на чл. 52 ЗЗД, както и следва ли да съществува пряка причинно-следствена връзка между увреждането и претендираните вреди? и 2/ следва ли съдът да изложи мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между вредите и наказателното производство /т. 11 от ТР № 3/2004 г. и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г./ и да определи кои конкретни по вид неимуществени вреди са доказани по делото.
Ответникът по жалбата И. П. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. Б. от АК – Г., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна като е изразил становище, че в случая липсва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 01.08.2008 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2 и по чл. 215 НК, по чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. с чл. ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 1 НК, чл. 238, ал. 1, б. „а“, пр. 3, вр. с чл. 26 НК, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпления по чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 4 НК, по чл. 238, ал. 1, б „а“, пр. 3, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 281, ал. 2, пр. 2, вр. с ал. 1, чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4 и чл. 238, ал. 1, б. „а“, пр. 3, вр. с чл. 26, ал. 1 НК (за участие в организирана престъпна група, извършване на незаконен улов на риба във водоеми, за разпространението й в търговски обекти и с цел набавяне на имотна облага е спомогнал да бъдат отчуждени движими вещи чрез престъпление), за които с присъда № 94 от 08.06.2010 г. на Габровския окръжен съд по н.о.х.д. № 27/2009 г., потвърдена с решение № 256 от 24.11.2010 г. на Великотърновския апелативен съд по в.н.о.х.д. № 254/2010 г., е признат за невинен и оправдан. Съдът е приел, че по време на воденото наказателно производство на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лева, която след оправдателната присъда е била изменена в „подписка“, като периодът на водене на делото с тежко обвинение за престъпления, за които се предвижда тежко наказание, е нарушило нормалният ритъм на живот на ищеца и неговото семейство (влошени отношения със съпругата и прекъснати контакти с децата), спаднала е търговската му дейност, влошило се е здравословното му състояние (нестабилно психическо състояние, като за кардиологичните му заболявания е приел, че не е установено те да са в пряка зависимост от воденото наказателно производство). След съобразяване на претърпените неимуществени вреди, включващи болки и страдания, които представляват негативни емоционални изживявания и критерият за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД, съдът е приел, че присъденото обезщетение в размер на 5 000 лева е справедливо и обезщетява претърпените от ищеца морални вреди в резултат на незаконното обвинение. Изложени са съображения, че при определянето му са взети предвид конкретните обстоятелства, според индивидуалните обективни критерии: характера, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания, срокът, в който е приключило наказателното производство – 2 години и половина, постановената оправдателна присъда на първа инстанция, взетата мярка за неотклонение, тежестта на престъпленията по повдигнатото обвинение и предвидените за тях наказания, както и са съобразени обществените критерии, а именно: икономическите условия в страната, жизненият стандарт и възприемането на понятието „справедливост“ на съответния етап от развитието на обществото.
Както се изложи по-горе, в изложението за допускане на касационно обжалване на касатора са формулирани правни въпроси, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД – как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, следва ли определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се извърши от съда след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното приложение на чл. 52 ЗЗД и следва ли да съществува пряка причинно-следствена връзка между увреждането и претендираните вреди, както и следва ли съдът да изложи мотиви за наличието на причинно следствена връзка между вредите и наказателното производство /т. 11 от ТР № 3/2004 г. и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г./ и да определи кои конкретни по вид неимуществени вреди са доказани по делото. Тези въпроси са от значение за изхода на делото по този правен спор, но в случая те не са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора задължителна съдебна практика, а в съответствие с нея. Това е така, тъй като съдът е съобразил установената практика, че по въпроса за съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Н. вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики -характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. С Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС в т. 11 се сочи, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта на извършените деяния, причинната връзка между незаконосъобразността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и претърпените неимуществени вреди. В конкретния случай в съответствие с това разрешение, дадено в ТР № 3/2005 г., въззивният съд е присъдил обезщетение в размер на 5 000 лв. само за онези морални вреди, които са в причинна връзка с незаконното обвинение за извършени тежки престъпления, приключило в разумен срок с влязла в сила оправдателна присъда. Вложеният в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обществен критерий за справедливост не е абстрактно понятие, а справедливото обезщетяване, каквото изисква тази норма на закона на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер за неимуществените вреди, не е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като необосноваността е основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, която проверка не може да се извърши в рамките на производството по селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице и соченото противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща дейност и непрекият резултат от тази дейност е констатацията, съдържаща се в мотивите му за пълно или частично съвпадение, или за несъвпадение на изводите му с тези на първата инстанция, което намира израз в диспозитива на решението. Това разрешение запазва действието си и при новия ГПК, като въззивният съд е длъжен, дори когато препрати към мотивите на първоинстанционното решение, съгласно чл. 272 ГПК и го потвърждава, да изложи собствени мотиви като отговори на всички доводи и оплаквания във въззивната жалба и във връзка с тях да изведе самостоятелни фактически констатации и правни изводи, каквито в случая обжалваното въззивно решение съдържа. Следователно, по поставените правни въпроси не е налице твърдяното противоречие на приетото от въззивния съд с разрешенията в ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/2004 ОСГК на ВКС и ТР № 1/2000 на ОСГК на ВКС, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 319 от 15.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 435/2015 г. на Великотърновския апелативен съд, Гражданска колегия, по касационна жалба вх. № 193 от 13.01.2016 г. на Прокуратурата на Република България.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: