4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
[населено място], 3.12 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори октомври, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 5494 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
С определение № 15611 от 25.07.2014 г. по ч.гр.д. № 7955/2014 г. на Софийски градски съд, ІV-А, ВО, е потвърдено определение от 19.05.2014 г. по гр.д. № 26121/2014 г. на Софийски районен съд, 125 с-в, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, по предявен отрицателен установителен иск от А. М. от [населено място] срещу [фирма] [населено място], по реда на чл. 254 ГПК/отм./, за недължимост на сумите по изпълнителния лист, издаден по гр.д. № 07461/2002 г. на СРС, 69 с-в, а именно – за сумата от 135,81 лв. – лихва за забава за периода 01.03.2000 г. – 03.10.2002 г. върху главница от 462,19 лв. и сумата от 11,96 лв. разноски по делото, поради непререшаемост на спора.
Срещу въззивното определение на Софийски градски съд е депозирана частна жалба от А. И. М., чрез пълномощника си адв. Е. Г. от АК-С., която го обжалва изцяло като счита, че то е неправилно и моли да бъде отменено и делото върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване сочи хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е процесуално недопустима.
С определение № 15611 от 25.07.2014 г. по ч.гр.д. № 7955/2014 г. на Софийски градски съд, ІV-А, ВО, е потвърдено определение от 19.05.2014 г. по гр.д. № 26121/2014 г. на Софийски районен съд, 125 с-в, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, по предявен отрицателен установителен иск от А. М. от [населено място] срещу [фирма] [населено място], по реда на чл. 254 ГПК/отм./, за недължимост на сумите по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 07461/2002 г. на СРС, 69 с-в, а именно – за сумата от 135,81 лв. – лихва за забава за периода 01.03.2000 г. – 03.10.2002 г. върху главница от 462,19 лв. и за сумата от 11,96 лв. разноски по делото, поради недопустимост на иска, тъй като е налице отвод за пресъдено нещо. Предмет на делото е предявен от ищцата срещу ответното дружество отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 135,81 лв. – лихва за забава за периода 01.03.2000 г. – 03.10.2002 г. върху главница от 462,19 лв. и сумата от 11,96 лв. разноски по делото по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 07461/2002 г. на СРС, 69 с-в, т.е. цената на иска е в размер по-нисък от 5 000 лв.
Касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий – цената на иска/чл. 280, ал. 2 ГПК/, и от реалните критерии за допускане на касационното обжалване, които се проверяват от ВКС – чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в Д.В., бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. са изключени от обхвата на касационния контрол. С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК в редакцията й, обнародвана в Д.В., бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същата дата, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Както се посочи по-горе, цената на предявените искове е в размер на сумите от 135,81 лв. и 11,96 лв., т.е. всеки един от тях е под 5 000 лв.
Съгласно § 25 от ПЗР на З./ДВ, бр. 100/2010 г./ висящите производства се довършват по досегашния ред. Висящо пред съответната инстанция обаче е онова производство, което е образувано по жалба от правоимащия преди датата на влизане в сила на З./2010 г./. В случая частната касационна жалба е подадена на 14.08.2014 г. с вх. № 97740 и към тази дата не е допустима на основание редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 274, ал. 4 ГПК, след измененията, направени със З./ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./.
По изложените съображения, частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството пред Върховния касационен съд бъде прекратено. Записът на въззивния съд, че определението подлежи на касационен контрол е неправилен по отношение на касатора и не може да дерогира установеното от закона в чл. 280, ал. 2 и чл. 274, ал. 4 ГПК ограничение за допустимост на касационното обжалване.
С оглед на този резултат, настоящия състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че е безпредметно произнасяне по допустимостта на частната касационна жалба на А. И. М. от [населено място] на основание чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба от 14.08.2014 г. с вх. № 97740 на А. И. М. от [населено място], срещу въззивно определение 15611 от 25.07.2014 г. по ч.гр.д. № 7955/2014 г. на Софийски градски съд, ІV-А, ВО.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 5494/2014 г. по описа на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :