2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1310
[населено място], 17.12..2014 г.
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 5254 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], от [населено място], подадена чрез адвокат М. Г. срещу въззивно решение от 30.05.2014 г. по гр.д. № 671/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение от 13.11.2013 г. по гр.д. № 31495/2013 г. на Софийски районен съд, и са уважени предявените от С. П. С. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, и по касационна жалба на С. П. С., подадена чрез адвокат Ем. Й. срещу въззивното решение в частта, с която като е потвърдено решението на районния съд, с което е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.
В приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК [фирма], [населено място] поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС. В. съд допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като изведените фактически констатация не съответствали на събраните по делото писмени и гласни доказателства; приетите за установени обстоятелства не съответствали на законовите норми и събраните по делото доказателства, както и на нормативно определените задължения на държавен контролен орган и на действащите в дружеството вътрешно-нормативни актове.
Ответникът С. П. С. в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат Е. Й. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като няма ясно изложени основания по чл.280, ал.1 ГПК. Претендира разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Софийски градски съд е отменил частично решението на първоинстанционния съд, постановено по предявените от С. срещу [фирма] искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Приел е, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е доказал посочените в т.1 от заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Изложил е съображения, че от събраните по делото доказателства не е установено визираното в раздел ІV, т.1 на Инструкция за работа на екипите при принудително преместване на автомобили в посочените в заповедта часове и интервали от време да е било налице нареждане на полицая /инспектора/ за преместване на неправилно паркиран автомобил. Уважил е исковете за отмяна на дисциплинарното уволнение и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /отм./; с тълкувателни решения на ОСГТК, на ОСГК, на О. на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В случая не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е поставил правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с материалноправни и процесуалноправни въпроси, които не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация – да са от значение за изхода на делото. Според указанията в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, от значение за изхода на делото е този материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда по съществото на спора, а не за възприемането на фактическата обстановка и преценката на доказателствата. В конкретния случай формулираните в изложението въпроси са от такова естество, че предполагат проверка на същинската правораздавателна дейност на въззивната инстанция по преценка на доказателствата и установяване на релевантните за спора по чл. 344, ал.1, т.1 КТ факти. Решаващият извод на въззивния съд за основателност на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ произтича от изградените след анализ на доказателствата по делото фактически констатации, че работодателят не е доказал посочените в т.1 на заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Евентуалните грешки при формиране на тези констатации са относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК които са от значение за правилността на въззивното решение, но не могат да обосноват допускане на решението до касационното обжалване, тъй като са извън установените в чл.280, ал.1 ГПК селективни критерии за достъп до касация. Като е обосновано приложното поле на касационния контрол с въпроси, релевантни за правилността на атакуваното решение, не са разграничени основанията по чл.281, т.3 ГПК и общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК не налага обсъждане на поддържаната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, в какъвто смисъл са указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения въззивното решение в обжалваната от [фирма], [населено място] част не следва да се допуска до касационно обжалване.
В приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят С. П. С. поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: може ли с решението да бъде отхвърлен иска, при положение че в мотивите е прието недоказаност на същия, а липсва диспозитив; може ли съдът да приеме неблагоприятни последици за ищеца, при положение, че не е изпълнил задълженията си по чл.140, ал.3 и чл.143, ал.1 ГПК; може ли да се приеме, че в тежест на страната е доказването на отрицателен факт.
Ответната страна [фирма], [населено място] не е депозирала писмен отговор.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С въззивното решение в обжалваната от С. част е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ. В. съд е приел, че искът е недоказан, тъй като работник не е ангажирал доказателства, че не е престирал труд по трудов договор след уволнението.
Поставените в изложението въпроси не обосновават приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С ТР № 6 по т.д. № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС се прие, че при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. Даденото от въззивния съд разрешение не е в отклонение от приетото в посоченото тълкувателно решение. С т.2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че съдът не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В настоящия случая във въззивната жалба не се съдържат оплаквания във връзка с доклада, поради което съдът не е бил задължен да дава указания по изготвения доклад.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от С. част.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.05.2014 г. по гр.д. № 671/2014 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :