3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
гр. София, 19.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 2432/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2841 от 10.03.2015 г. на Е. И. С. от [населено място], представлявана от адв. В. З. от АК – Р. срещу определение № 24 от 04.02.2015 г., постановено по ч. гр.д. № 7391/2014 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е върната касационната й жалба вх. № 4369 от 12.11.2014 г. срещу въззивно решение № 123 от 17.10.2014 г., постановено по в.гр.д. № 205/2014 г. на Разградския окръжен съд. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения, изложени в частната жалба.
Ответницата Н. А. Ф. от [населено място], представлявана от адв. М. М. от АК – Р. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК е изразила становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне касационната жалба при условията на иззета компетентност, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че е недопустимо пред касационната инстанция на основание чл. 280, ал. 2 ГПК обжалването на решение на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 116 от 08.05.2014 г., постановено по гр. д. № 674/2013 г. на Разградския районен съд, с което е отхвърлен искът на жалбоподателката по чл. 109 ЗС. Изложени са съображения, че цената на предявения иск е под 5 000 лева, видно от приложеното удостоверение за данъчна оценка на поземления имот, собствеността върху който е обект на защита.
Определението е правилно.
С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела и до 10 000 лева – за търговски дела. Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото, като съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК тя се посочва от ищеца и въпрос за цената на иска може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, а в случай на несъответствие на указаната цена с действителната, съдът определя цената на иска. Когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху недвижим имот размерът на дължимата държавна такса се определя върху една четвърт от цената на иска, според чл. 71, ал. 1 ГПК, а нейният размер съгласно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК е равен на данъчната оценка на процесния имот, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Цената на иска, определена към момента на предявяване на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен при изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК. В случая съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение правилно е приел, че въззивното решение е изключено от касационен контрол, тъй като предмет на въззивното дело е негаторен иск по чл. 109 ЗС, цената на който е определена въз основа на данъчната оценка на поземления имот на ищцата, собствеността върху който е обект на защита, която възлиза на сумата от 4 423,70 лв., т.е. под законовия минимум за касационен контрол от 5 000 лв.
Неоснователен е доводът на жалбоподателката за отмяна на определението, предвид образувано тълкувателно дело, поради наличие на противоречива практика по въпроса дали искът по чл. 109 ЗС е оценяем, или неоценяем, доколкото приемането на тълкувателно решение по този въпрос в настоящия случай няма обратно действие, тъй като цената на иска вече е определена по правилата на ГПК към датата на предявяване на иска и пред касационната инстанция тя е неизменна и не може да бъде пререшавана.
Предвид изложеното, подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 24 от 04.02.2015 г., постановено по гр.д. № 7391/2014 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е върната касационна жалба вх. № 4369 от 12. 11. 2014 г., подадена от Е. И. С. против въззивно решение № 123 от 17.10.2014 г. на Разградския окръжен съд по в.гр.д. № 205/2014 г. и е прекратено производството по гр.д. 7391/2014 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: