4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 959
гр.С., 5.07.2012 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 296 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. С. и Е. И. С., подадена чрез адвокат Т. Д. срещу въззивно решение от 29.07.2011г. по гр.д.№ 12152/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 28.06.2010 г. по гр. д. № 32229/2009г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу Г. М. М., искове с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от по 21065лв. на всеки един, обезщетение за лишаване от ползване на собствения им имот- магазин № 6 с площ от 46.37 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за периода 20.06.2004 г. до 20.06.2009 г., ведно със законната лихва, както и исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от по 50 лв. на всеки един- обезщетение за забавено изпълнение за периода 20.06.2004 г. до 22.06.2009 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: влязлото в сила решение, с което е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС има ли обвързваща сила относно факта-упражняване на фактическа власт върху процесния имот от ответника; влязло в сила осъдително решение по иск по чл.108 ЗС срещу ответник едноличен търговец обвързва ли и самото физическо лице, което след прехвърляне дейността на едноличния търговец на Е. продължава лично да отдава имота под наем на трети лица; упражняване на фактическа власт от ответника по време на процес срещу него по чл.108 ЗС, и упражняване на фактическа власт от него /чрез трето лице-наемател/ към момента на въвода във владение срещу същия ответник по изпълнителен лист, издаден по делото за ревандикация установява ли владение/ползване на ответника през промеждутъка. Поддържа се, че тези въпроси са обусловили решаващите изводи на съда за да отхвърли иска.
От ответницата по касационната жалба Г. М. М. не е постъпил писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете въззивният съд е приел, че жалбоподателите – ищци не са доказали ползването на процесния имот от ответницата през исковия период, което да има за резултат обогатяването й за сметка на тяхното обедняване. За да бъде уважен искът по чл.59 ЗЗД освен доказания с влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.108 ЗС факт на упражнявана от ответницата фактическа власт върху имота към определен момент- постановяване на решението следва ищците да докажат тяхното обедняване, обогатяването на ответницата и наличие на причинна връзка между тях. В тежест на собственика на вещта е да докаже по категоричен начин периода от време, през който е бил лишен от възможността да ползва вещта по причина поведението на ответната страна. В случая ищците не са доказали ответницата да е ползвала имота през исковия период.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поддържа, че поставения правен въпрос- влязлото в сила решение, с което е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС има ли обвързваща сила относно съществуването на факта-упражняване на фактическа власт върху процесния имот от ответника е от значение за изхода на делото, като същият е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.
Трайна е съдебната практика, че влязлото в сила решение, с което е уважен иск по чл.108 ЗС установява упражняване на фактическа власт от ответника към определен момент – приключване на устните състезания. Приетото от въззивния съд, че с влязлото в сила решение на ВКС по иска с правно основание чл.108 ЗС се доказва упражняването на фактическа власт от ответницата към определен момент- постановяване на решението не е в противоречие с установената съдебна практика. Приложеното решение № 2419 от 13.10.1960 г. на ВС, І г.о. не дава друго разрешение на поставения правен въпрос, тъй като с него е прието, че искът по чл.108 ЗС следва да се отхвърли, защото ответницата не държи собствената на ищеца вещ- след предявяването на иска е напуснала процесната стая. Жалбоподателите не са обосновали необходимостта от промяна на установената съдебна практика за да е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроса влязлото в сила решение по иск с правно основание по чл.108 ЗС срещу ответник едноличен търговец обвързва ли и самото физическо лице, което след прехвърляне на дейността на Е. продължава лично да отдава имота под наем на трети лица не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Този въпрос не е обуславящ за изхода на спора, тъй като решаващите мотиви на въззивния съд за да отхвърли иска по чл.59 ЗЗД са, че жалбоподателите не са доказали по категоричен начин ответницата да е ползвала имота през исковия период.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса упражняване на фактическа власт от ответника по време на процес срещу него по иск с правно основание чл.108 ЗС и упражняване на фактическа власт от него чрез трето лице към момента на въвод във владение срещу същия ответник установява ли ползване от ответника през промеждутъка. Този въпрос също не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на иска по чл.59 ЗЗД. Решаващият извод на съда е, че жалбоподателите не са доказали ответницата да е ползвала имота през исковия период. Както вече се посочи влязлото в сила решение по чл.108 ЗС доказва упражняването на фактическа власт от ответницата към определен момент, но не доказва, че същата е ползвала имота за периода по време на процеса. Извършеният на 31.07.2009 г. въвод във владение на процесния имот е след периода за който жалбоподателите претендират обезщетение по чл.59 ЗЗД, поради което факта, че в имота е намерено трето лице, което твърди, че е наемател на ответницата е ирелевантен.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.07.2011г. по гр.д.№ 12152/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :