4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
С., 11.02.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на девети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.886 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. К. Д. от [населено място], подадена от пълномощника- адв. С. В. срещу въззивно решение № 82 от 23.03.2010 год. по гр.д. № 119/2010 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 585 от 19.12.2009 г. по гр.д. № 1455/2009 г. на Районен съд, [населено място], с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Поделение за товарни превози, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за отмяна като незаконна заповед за уволнение № 583 от 16.07.2009 г., за възстановяване на заеманата преди уволнение длъжност “ръководител търговска експлоатация” и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 4 299.36 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба- Поделение за товарни превози- Горна О. в писмения отговор изразява становище, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения на чл.281, т.3 ГПК, поради което решението следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са отхвърлени предявените от Д. искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ въззивният съд е приел, че работодателя е упражнил законно правото си на уволнение при прекратяване на трудовото провоотношение по чл.328, ал.1, т.2 КТ. Приел е, че при предприето съкращаване на щата в поделението, при което е била премахната една от съществуващите четири бройки за длъжността на ищцата- “ръководител търговска експлоатация”, подборът е извършен при спазване на критериите визирани в разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ .
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос относно това съдебният контрол на извършен подбор по чл.329, ал.1 КТ обхваща ли и фактическата преценка на работодателя за нивото на изпълнение на трудовите задължения, който е и от значение за точното прилагане на закона. Поддържа се, че по този въпрос е налице противоречие в практиката на Върховния касационен съд, като с постановените по реда на чл.290 ГПК решения, за разлика от цитираните и представени решения, постановени преди влизане в сила на ГПК от 2008 г. се приема, че качеството на работа се изразява в преценката на работодателя за точното, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения, която преценка съдът не може да елиминира.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос е съобразено със задължителната практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК – решение № 32 от 26.03.2010 г. по гр.д. № 4629/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 14 от 10.02.2010 г. по гр.д. № 4322/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 287 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 90/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 531 от 15.06.2010 г. по гр.д. № 1357/2009 г. на ВКС, ІV г.о. В посочените решение е прието, че преценката на работодателя кой измежду оценяваните работници и служители работи по – добре е субективна, поради което ако липсва злоупотреба с права от страна на работодателя, съдът не може да я елиминира. Относно точното, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения от оценяваните работници или служители, съдът проверява само дали именно тези показатели са взети предвид от работодателя, когато е преценявал качеството на работа.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. За да е налице основанието по т.3 на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение ще е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени – т.4 от решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК. В конкретния случай противоречивата съдебна практика по поставения въпрос е уеднаквена по реда на чл.291 ГПК, не са настъпили законодателни промени, налагащи нейното осъвременяване, за да се дължи произнасяне от Върховния касационен съд по поставения въпрос.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 82 от 23.03.2010 год. по гр.д. № 119/2010 год. на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :