4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
С., 20.04.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на единадесети април, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. 1700 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г. от [населено място], Плевенска област, подадена чрез адвокат Г. Спартански срещу въззивно решение № 159 от 10.06.2011 год. по гр.д. № 172/2011 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 15 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 382/2010 г. на Плевенския окръжен съд, с което предявеният от А. Г. Г. срещу Прокуратура на Република България иск по чл.2, ал.1, т.2 З. за сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди през периода 1992 г.- 2005 г. е отхвърлен като неоснователен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Правният въпрос по който въззивният съд се е произнесъл е следва ли при липса на изрична регламентация в З. на право на обезщетение, произтичащо от неразумно дълги срокове за разследване срещу определено лице, на същото да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди. Допустимостта на касационно обжалване се обосновава с това, че нормите на международното право регламентират право на такова обезщетение и те трябва да имат приоритет над националното право.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответната страна.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
За да отхвърли иска за присъждане на обезщетение за претърпяни от жалбоподателя неимуществени вреди Великотърновският апелативен съд е приел, че в разпоредбата на чл.2, ал.1 З. са посочени изчерпателно случаите, в които държавата отговаря за вредите причинени от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда. Според жалбоподателят претендираните от него вреди са резултат от продължилото извън разумните срокове наказателно производство, прекратено впоследствие, поради изтичане на абсолютната давност. Тази хипотеза не е предвидена в чл.2, ал.1 З., тъй като в нея се предвижда отговорност на държавата само когато наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е престъпление, или затова че производството е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В случая отговорността на държавата не може да бъде ангажирана, тъй като до изтичането на давността действията на разследващите органи са били законни, а една от предпоставките на чл.2, ал.1 от закона е незаконност на действията на държавните органи. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС- т. 8 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед въведеното в касационната жалба основание, предпоставка за допускане на касационното обжалване е наличието на материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, който трябва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая е налице задължителна практика на ВКС изразена в т.8 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК Прието е, че процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение, защото са били законни. Основната предпоставка за отговорността на държавата е незаконност на действията на държавните органи. Това че е изтекла давността, изключваща наказателната отговорност и че впоследствие законодателят е преценил, че трябва да се заличи престъпния характер на деянието и че виновните извършители следва да се освободят от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, не им дава право да искат заплащане на вредите, претърпени по време на наказателното преследване до изтичане на давността, респ. до амнистията. В тези хипотези не може да се ангажира отговорността на правозащитния орган, защото извършените от него действия са били законни, т. е. липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата. Ако наказателното производство продължи по искане на обвиняемия или подсъдимия по реда на чл. 21, ал. 2 НПК, или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда, право на обезщетение има лицето, признато за невинно с влязла в сила присъда. Тогава съответният правозащитен орган отговаря за вреди ако наказателното производство е било образувано преди наказателното преследване да е било погасено по давност или деянието амнистирано. В този смисъл не е налице противоречива практика на Върховния касационен съд по въпроса за приложението на чл.2, ал.1, т.2 З., която следва да бъде променена или изоставена от съда, а и по този въпрос жалбоподателят не се позовава на Регламент на Европейския съвет, който да е задължителен и да се прилага пряко в държавите членки на Европейския съюз, в случая в Република България.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 159 от 10.06.2011 год. по гр.д. № 172/2011 год. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :