3
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
[населено място], 16.01. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 734 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. П. П. от [населено място] против въззивно определение на Добричкия окръжен съд № 596 от 17.10. 2011 г. по ч.гр.д.№ 706/2011 г., с което като е потвърдено определението на Добричкия районен съд № 419 от 12.08.2011 г. по гр.д.№ 1287/2011 г., е оставено без уважение искането на настоящия частен жалбоподател, в качеството й на ищец по спора, за допускане привличането на П. И. М. от [населено място] и [фирма] [населено място], като трети лица- помагачи на страната на ответника в процеса, на основание чл. 219, ал.1 ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за необоснованост и процесуална незаконосъобразност на обжалваното определение, поради което се иска отмяната му и уважаване на направеното от страната искане, основано на чл.219, ал.1 ГПК.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК, вр. с препращането от чл.274, ал.3 ГПК жалбоподателката е обосновала касационно обжалване по приложно поле с предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, твърдейки, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за изхода на конкретния правен спор въпрос на процесуалното право – необходима ли е еднопосочност на интересите между подпомаганата и подпомагащата страна, за да може последната да упражни правомощието си по чл. 219 ГПК, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответната по частната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното :
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното:
Съгласно дадените в т.5 на ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС, задължителни за съдилищата в страната разяснения, приложими и при действащия ГПК предвид идентичността на процесуалноправната уредба на участие на третите лица в процеса- чл.218 ГПК, чл.219 ГПК и чл.220 ГПК, определението, с което е отказано встъпване или привличане на трето лице – помагач няма преграждащ развитието на конкретното дело ефект, поради което не попада в обсега на съдебните актове по т.1 на чл.274, ал.3 ГПК.
Това е така, тъй като третото лице няма качеството на главна страна по делото, което означава, че обратната исковата претенция от него или срещу него може да бъде предявена всякога и в отделно самостоятелно производство, включително след приключване на спора, по който е отказано допускането му като подпомагаща страна.
Следователно с постановяване на въззивното определение на Д. предвиденият от законодателя в чл.220 ГПК процесуален ред на двуинстанционно разглеждане на искането по чл.219 ГПК на ищцата по образуваното пред Д. гр.д.№ 1287/2011 год. е изчерпан и последващият инстанционен контрол пред ВКС се явява недопустим.
Или в разглежданата хипотеза на съдебен акт, попадащ в обхвата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК касационната инстанция, както изрично е посочено в горецитираното ТР на ОСГК на ВКС, е оправомощена да осъществи инстанционен контрол само, когато обжалваното пред нея по реда на чл. 220 ГПК определение е постановено за първи път от въззивния съд, какъвто не е разглежданият случай.
Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за последващ въззивния инстанционен контрол над определението на Д., с което е отказано допускане привличането на П. И. М. от [населено място] и [фирма] [населено място], като трети лица- помагачи на страната на ответника в процеса, поискано от ищцата, изключва и наличието на възникнало в полза на последната процесуално потестативно правомощие на частна касационна жалба – абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът е призван да следи служебно и за съществуването на която е правно ирелевантно посоченото от Д., че съдебният му акт „подлежи на обжалване пред ВКС”.
По изложените съображения и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частната касационна жалба с вх. № 5847/26.10.2011 г. на С. П. П. от [населено място] против въззивно определение на Добричкия окръжен съд № 596 от 17.10. 2011 г., по ч.гр.д.№ 706/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, ГК, в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :