5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
[населено място], 21.05.2015 г.
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 1274 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К., подадена чрез адвокат С. Т. срещу въззивно решение № 183 от 6.11.2014 г. по гр.д. № 426/2014 г. на Варненския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 794 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 568/2013 г. на Варненския окръжен съд е отхвърлен искът на жалбоподателя срещу взискателката А. А. Г. и длъжника [фирма], за признаване за установено по отношение на ответниците, че вземането на взискателката А. Г. срещу длъжника [фирма], по издадените по ч.гр.д. № 5749/2012 г. на В. изпълнителен лист и заповед за изпълнение № 2868 от 4.05.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, за сумата 15 000 евро по споразумение от 24.04.2012 г., както и сумата 587 лева разноски по делото, е несъществуващо и недължимо на основание чл.464, ал.1 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че по въпросите: за правомощията на въззивната инстанция във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционния съд не е извършил доклад съгласно чл.146 ГПК, респ. когато докладът му е непълен и неточен; за правната същност и характеристиката на договора за защита и съдействие по чл.36 З..; ако сключеният между адвоката и клиента договор е неформален, включително и за процесуално представителство и защита пред съд, при направено възражение за прекомерност как съдът ще прецени дали същото следва да бъде намалено до минималния размер; ако между адвоката и клиента не са сключени конкретни договори за процесуално представителство, защита и съдействие и в подписаното между тях споразумение за заплащане на общо възнаграждение за извършена работа за определен период от време не са посочени конкретни дела, при направено възражение относно предмета на споразумението, как съдът би могъл да определи относимостта на представените писмени доказателства, доказващи извършената от адвоката работа по тези дела; ако в споразумението, подписано между адвоката и клиента не са посочени конкретни дела, по които се дължи общо възнаграждение, както и при подписан между страните друг договор за заплащане на месечно възнаграждение за извършване на правна работа извън явяване и защита пред съд, как съдът би определил относимостта на тези документи и обстоятелства към споразумението; как съдът би разграничил обема на извършената адвокатска работа, за която според споразумението му се дължи възнаграждение за определен период, а не по конкретни дела, ако адвокатът е продължил да извършва процесуално представителство и защита по същите в следващ период, за който е договорено общо възнаграждение с последващо споразумение, е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения отговор на касационната жалба ответницата А. А. Г. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По първия въпрос се поддържа, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивния съд не изготвя нов доклад, а по останалите, че не е налице т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като липсва аргументация как разрешаването им ще доведе до точно приложение на закона и развитие на правото. Поддържа че въпросите са хипотетични, а по част от тях има задължителна съдебна практика. Ответникът [фирма] не е депозирал писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на иска въззивният съд е приел, че по ч.гр.д. № 5749/2012г. на В. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжника [фирма] и изпълнителен лист от 9.05.2012 г., с който дружеството е било осъдено да заплати сумата 15 000 евро по споразумение с нот.заверка на подписите от 24.04.2012 г. За вземането по този изпълнителен лист Г. е била присъединена като взискател по образуваното срещу дружеството изп.дело № 20127170400398 по описа на ЧСИ Р. Т.. По същото дело е бил присъединен като взискател и ищеца с вземания от дружеството по изп.листове от 21.06.2011 г. и от 29.12.2011 г. за присъдени суми по гр.д. №646/2010 г. на В..А.С. и по гр.д. № 2440/2009 г. на В. и по в.гр.д. № 427/2011 г. на В..А.С. и гр.д. № 396/2010 г. на В., като за първото вземане първоначално е било образувано изп.д. № 29117130400157. По изп.д. № 20127170400398 по описа на ЧСИ Р. Т., е било извършено разпределение на събрани суми с протокол от 4.01.2013 г., като и в полза на ищеца и в полза на ответницата са били разпределени такива, частично погасяващи задълженията на длъжника към тях. В срока по чл.464, ал.1 ГПК ищецът, в качеството му на взискател е оспорил съществуването на вземането на ответницата Г. и е предявил настоящия иск. Оспореното взема произтича от сключено на 24.04.2012 г. споразумение, с което е било установено задължението на [фирма] /сега [фирма]/ към Г. в размер на 15 000 евро за извършена в периода 1.01.2009 г. до 24.04.2012 г. правна защита и съдействие по граждански и търговски дела, вписвания в търговския регистър и е било поето задължение от дружеството за заплащане на сумата в едноседмичен срок. Установено е по делото, че адвокат Г. е осъществявала правна помощ и процесуално представителство на дружеството по множество граждански и търговски дела, включително по спорове между дружеството и ищеца, водени в периода до сключване на споразумението. Конкретния размер на възнаграждението е уточнен в установителната част на споразумението към посочената в него дата.
При тези данни въззивният съд е приел, че в споразумението е била включена извършената работа до 24.04.2012 г., като невписването на конкретни дела в него за които е било уговорено заплащане на възнаграждение не опорочава същото, защото от изявленията на страните става ясно, че то се отнася до всички дела, по които е работила адвокат Г. през този период. Извел е извод, че наличието на действително възлагане от дружеството на адвоката извършването на правна защита и съдействие се установява и от представения договор от 28.09.2009 г. Приел е, че за действителността на поръчка за осъществяване на процесуално представителство не е необходима писмена форма, поради това волеизявленията на страните могат да бъдат извършени не само изрично, но и с конклудентни действия, каквито в случая също са налице. Договорът за поръчка остава неформален и в случаите, когато се съчетава с упълномощителна сделка, която по силата на изрична разпоредба трябва да бъде облечена в писмена форма. Затова без значение за действителността на поръчката за процесуално представителство по делата е обстоятелството, че дружеството и адвоката не са подписвали отделни договори за правна защита по всяко дело. Затова, че споразумението не е симулативно сочи и обстоятелството, че поетото по него задължение е било осчетоводено, като последващото сторниране след смяна на счетоводната фирма и настъпилите промени в управлението на дружеството не променят факта на първоначалното му осчетоводяване. В обобщение е извел извода, че вземането на взискателката от длъжника, за което е била присъединена по изпълнителното дело въз основа на издадения изпълнителен лист от 9.05.2012 г. за сумата 15 000 евро, дължима по споразумение с нот.заверка на подписите от 24.04.2012 г. съществува и предявеният от Н. К. иск по чл.464, ал.1 ГПК е неоснователен. Изложил е и съображения, че сочените във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада по чл.146 ГПК са неоснователни. Не са наведени конкретни оплаквания в какво се състои непълнотата на доклада и неоказаното съдействие от съда за установяване на фактите по делото, което го лишило от възможността да ангажира доказателства за установяване на твърденията в исковата молба.
По първия поставен въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Разрешение на този въпрос е дадено в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т.2 е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая въззивният съд е приел, че оплакванията за непълнота на доклада и неоказано съдействие са необосновани, че не са допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, тъй като при изготвяне на доклада съдът е изпълнил задълженията си по чл.146 ГПК. Даденото разрешение не е в противоречие с приетото в тълкувателното решение, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по останалите поставени въпроси.
Вторият въпрос не е обусловил изхода на делото, поради което по отношение на него не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Освен това с ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че възражение за прекомерност не се отразява на уговореното между адвоката и клиента. На третия въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения № 224 от 11.07.2011 г. по гр.д. № 371/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 22 от 17.05.2011 г. по гр.д. № 1588/2010 г. на ВКС, ІV г.о. Прието е, че на адвоката възнаграждение винаги се дължи дори и да липсва договаряне на размер, тъй като чл.36 З.. е специален спрямо общия текст на чл.286 ЗЗД. Поначало законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор /чл.36, ал.2 З../, но това не е императивно изискване- договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение / чл.36, ал.3 З../. За разлика от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в писмена форма за договорът между адвокат и клиент не е предвидена писмена форма. Въпросът дали договорът по чл.36 З.. е сключен писмено и дали са представени доказателства по делото за това, няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да заплати адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то. Четвърти и пети въпрос не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на иска, поради което по отношение на тях не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 183 от 6.11.2014 г. по гр.д. № 426/2014 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :