4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
С., 22.02.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1311 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. С. от [населено място], приподписана от адвокат Д. М., срещу въззивно решение от 12.05.2011 г. по гр.д. № 5454/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 13551/2009 г., с което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу [фирма] осъдителен иск за сумата 15 740 лв., представляваща обезщетение за вреди вследствие неизпълнение на задължение на ответника по предварителен договор от 28.11.1997 г., сключен между страните, да прехвърли 1.23% ид.части от правото на собственост върху дворно място, цялото с пространство от 1699.60 кв.м., съставляващо парцел ХХV, кв.176 по плана на [населено място], м.”Л.”. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси.
Ответната страна [фирма], [населено място] в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
В изложение за допускане до касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси: заличава ли развалянето неизпълнението, така че да изключи гражданската отговорност за вредите от неизпълнението; за какво се дължи обезщетение на основание чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД; вярно ли е че при разваляне на договора ищецът има право само на даденото при отпаднало основание по чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД и на разликата над стойността на престацията му в цената на вещта по сделката на покритие заместваща предмета на разваления договор; при невъзможност да се сключи заместваща сделка на развалената как се изчислява обезщетението за вреди; как следва да се изчислят пропуснатите ползи при разваляне поради невъзможност за изпълнение на предварителния договор за прехвърляне на ид.части от правото на собственост върху земята, съответстващи на закупен апартамент. Поддържа се от жалбоподателя, че тези въпроси са от значение за изхода на делото и даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приложената практика. С това се обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Поставените въпроси, касаят съществото на спора във връзка с приетото от въззивния съд, че искът за заплащане на търсената сума, като обезщетение от развалянето на договора, съизмерена със стойността на предмета на разваления договор и определена като пропуснати ползи- пропуск на сигурно увеличение на имуществото подлежи на отхвърляне. Искът е отхвърлен, по съображения, че ищецът претендира стойността на предмета на разваления договор по пазарни цени към момента на предявяване на иска, като пропусната полза, т.е. претендира увеличената стойност на имота. Решаващият извод на въззивния съд е, че при разваляне на договора жалбоподателят има право на връщане на даденото при отпаднало основание по чл. 55, ал.1,пр.3 ЗЗД и на разликата над стойността на престацията му в цената на вещта по сделката на покритие, заместваща предмета на разваления договор. В решение № 206 от 5.05.2010 г. по т.д. № 18/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че след разваляне на договора, поради неизпълнение, кредиторът запазва правото си на обезщетение, като липсва законова пречка да замести същото с уговорената в договора неустойка за лошо изпълнение. В решение № 96 от 8.04.2011 г. по гр.д. № 870/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че изправният кредитор има право на обезщетение при разваляне на договора на вредите от неизпълнението. В решение № 48 от 30.06.1986 г. по гр.д. № 18/1986 ОСГК на ВС е прието, че развалянето на договора няма обратно действие по отношение на придобитото право от кредитора на обезщетение за вредите, настъпили от лошото или непълно изпълнение на договора. Даденото разрешение в посочените решения не влиза в противоречие с приетото от въззивния съд, че кредиторът има право на връщане както на даденото при отпаднало основание и така и на разликата над стойността на престацията му в цената на вещта по сделката на покритие, поради което не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, обосновано от жалбоподателя с обстоятелството, че при позоваване на чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД съдът заменил фразата “вреди от неизпълнението” с фразата “вреди от развалянето”, който въпрос бил от ключово значение за изхода на делото, по което се търси обезщетение за вреди на основание чл.88, ал.1 ЗЗД, тъй като в изложението липсва формулиран правен въпрос, разрешаването на който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателят не е установил наличие на общи и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърдението че спорът попада в хипотезата на посочената правна норма не обосновава приложно поле на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Основанието по посочения текст предполага обосноваване от страната, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване и за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на О., т. 4/. Искането да се допусне касационно обжалване без да е установено наличие на общи и допълнителни основания за допускането не е достатъчно, за да бъде допуснат касационен контрол. Необходимо е жалбоподателят да обоснове наличието на посоченото основание, което в случая не е сторено.
По поставените въпроси: какъв е обемът на поетите от ответника задължения срещу общо уговорената цена по сключения договор и дали в тази обща цена е включено и задължението за прехвърляне на ид.част от правото на собственост върху земята; въвежда ли чл.183 ЗЗД изискване за самостоятелна цена на всяко продавано вещно право или допуска обща цена на няколко имота; може ли да се приеме, че е налице обещание за дарение, без да се обосновава дарствена цел и безвъзмездност на един договор не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. По първия въпрос съдът не се е произнасял и не е формирал правни изводи. Липсват изводи на съда, че е недопустимо цената по един договор за няколко отделни задължения да е общо договорена. Въпросът може ли да се приеме, че е налице обещание за дарение, без да се обоснове дарствена цел и безвъзмездност на един договор е въпрос касаещ съществото на спора и не влиза в противоречие с даденото разрешение в решение № 385 от 11.08.2010 г. по гр.д. № 59/2009 г. на ВКС, І г.о. в което е прието, че договора за дарение е безвъзмезден и тази цел на дарителя е елемент от договора и представлява негово основание, поради което не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.05.2011 г. по гр.д. № 5454/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :