Определение на ВКС – ГК, III г.о. 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр. София, 31.03. 2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Д. ч.гр.д. № 1251/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 98641 от 04.08.2015 г. на З. Й. Г. от [населено място], приподписана от пълномощника й адв. И. Г. от АК-С., против определение № 14467 от 17.07.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 8495/2015 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, с което като е потвърдено определение № 29 от 11.06.2015 г. по гр.д. № 25167/2015 г. на Софийския районен съд, 128 състав, е върната исковата молба на жалбоподателката против [фирма] [населено място] и е прекратено производството по гр.д. № 25167/2015 г. по описа на Софийския районен съд, 128 състав. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения, изложени в частната жалба.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване частната касаторка поддържа, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е разрешаван в противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поставеният въпрос от процесуалноправно естество е свързан с преценката за допустимост на предявен установителен иск по чл. 424 ГПК по отношение на достатъчна убедителност на новооткритите обстоятелства. Позовава се и представя противоречива съдебна практика, както следва: решение от 04.02.2010 г. по гр. д. № 25352/2009 г. на СРС, 77 състав; решение от 12.07.2007 г. по гр. д. № 17547/2006 г. на СРС, 33 състав; решение от 12.06.2014 г. по гр. д. № 13283/2013 г. на СГС, III „г“ състав; определение от 26.10.2010 г. по ч.гр.д. № 10367/2010 г. на СГС; определение от 12.04.2011 г. по ч.гр.д. № 15143/2011 на СРС, 37 състав; определение от 06.06.2011 г. по гр.д. № 19220/2011 г. на СРС, 43 състав; определение от 22.02.2011 г. по гр.д. № 518/2011 г. на СРС, 51 състав.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като провери обжалваното определение и обстоятелствата по делото, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК, но е процесуално недопустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че правилно с първоинстанционното определение съставът на Софийския районен съд, 128 състав, е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, като с връщане на цялата искова молба се е произнесъл и по направеното искане за допускане на обезпечение, което е оставил без уважение, тъй като дадените указания за отстраняване на констатираните нередовности не са изпълнени, поради което законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК. Изложени са съображения, че производството по делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск, като с уточняваща молба от 08.06.2015 г. ищцата е посочила, че не дължи сумите по издаден срещу нея изпълнителен лист като се позовава на погасителна давност и несъществуващо облигационно отношение с ответника [фирма]. Съдът е приел, че по делото е останало неизяснено дали се твърди, че оспорените вземания от ищцата са установени с влязло в сила съдебно решение или с влязла в сила заповед за изпълнение, съответно каква точно е претенцията на ищцата, като посочената правна норма на чл. 424 ГПК не обвързва съда, а същият следва да даде правна квалификация на спора, както и да прецени дали предявеният иск е процесуално допустим.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Касационното обжалване е ограничено от един установен от законодателя формален критерий – цената на иска /чл. 280, ал. 2 ГПК/ и от реалните критерии за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване, които се проверяват от ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 -3 ГПК/. Според разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева, са изключени от обхвата на касационния контрол /чл. 280, ал. 2 ГПК/. В случая обжалваното определение, не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по дело, решението по което попада в категорията на изключените от касационен контрол съдебни актове, посочени в чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, тъй като цената на предявените обективно съединени искове е в размер на сумата 3 876, 95 лева – главница и 1381, 56 лева – лихва за забава. Според правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на цената по искове за парични вземания се определя въз основа на търсената сума и тъй като в конкретната хипотеза паричните искове са обективно съединени и предявени с една искова молба, цената се определя върху всеки от тях поотделно. Предвид изложеното, частната касационна жалба, срещу въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение за връщане на исковата молба, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело следва да бъде прекратено. С оглед разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК не подлежи на касационен контрол въззивното определение, с което като е потвърдено първоинстанционното такова, е оставена без уважение молбата за допускане на обезпечение на предявените искове.
По изложените съображения и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 98641 от 04.08.2015 г. на З. Й. Г. от [населено място] против въззивно определение № 14467 от 17.07.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 8495/2015 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 1251/2016 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на частната касаторка по реда на чл. 7, ал. 2 ГПК пред друг състав на Върховния касационен съд, ГК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :