4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1231
гр.С., 28.11..2014 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 5530 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. С., подадена чрез адвокат А. Т. срещу въззивно решение от 28.01.2014 г. по гр.д.№ 2267/2013 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 31.10.2012 г. по гр. д. № 31203/2011г. на Софийски районен съд, са уважени предявените от И. П. А. срещу жалбоподателката, искове с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 25 000 лв., обезщетение за лишаване от ползване на собствения на А. имот- апартамент № 70, находящ се в [населено място],[жк], ул.406, [жилищен адрес] ет.ХІV, за периода 15.07.2006 г. до 15.07.2011 г., както и сумата 20 944 лв., обезщетение за лишаване от ползване на собствения на А. имот- апартамент № 49, находящ се в [населено място] , [жк], [жилищен адрес] ет.ІІ за периода 15.07.2006 г. до 15.07.2011 г.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че с въззивното решение е дадено разрешение на материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на съдилищата. Според жалбоподателката нарушен е принципът на право на участие на страната в производството, което води до неспазване на гарантираното право на защита и състезателност в процеса. Разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. О. в чл.8 ГПК принцип на гражданското право не бил съобразен от съда, който върнал исковата молба, без да даде възможност на жалбоподателката да изложи в цялост своята позиция, както и да се запознае с доводите на другата страна. Съдът върнал като недопустима исковата молба в нарушение на чл.7, ал.1 ГПК задължаващ го да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. От значение за развитието на правото е разрешението на въпроса дали влязлото в сила решение преклудира със сила на присъдено нещо новонастъпили и новооткрити обстоятелства.
Ответникът по касационната жалба И. П. А., чрез адвокат Н. В. в писмен отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като липсват предпоставки за това. Не са поставени материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да са значение за изхода на делото. Исковата молба за образуване на производството е заведена от ответника. Претендира разноски за касационното производство.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са уважени исковете с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел, че жалбоподателката – ответница по исковете в периода 15.07.2006 г. до 15.07.2011 г. е упражнявала фактическа власт върху имотите, собственост на И. А. без правно основание. Изложил е съображения, че жалбоподателката никога не е била собственица на процесните имоти- нито преди, нито след влизане в сила на съдебното решение по иска по чл.108 ЗС, както не е била и добросъвестен владелец по см. на чл.70, ал.1 ЗС. По правилото на чл.59, ал.1 ЗЗД, недопускащо обогатяване без правно основание е приел, че жалбоподателката дължи обезщетение за ползването- сума в размер на средномесечната наемна цена за процесните два апартамента, която А. за този период не е получил и с която тя се е обогатила, спестявайки разход при фактическото ползване на жилищата.
Поставените в изложението въпроси по приложението на чл.7, ал.1 ГПК и чл.8 ГПК не обуславят приложното поле на чл.280 ал.1, т.3 ГПК, тъй като не са обусловили изхода на делото. Производството по делото се е развило по редовна искова молба заведена от ответника по касационната жалба, по която е постановено решение от първата инстанция. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, по съображения, че предявеният иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е основателен. Затова по поставените процесуалноправни въпроси не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса- влязлото в сила решение преклудира ли със сила на присъдено нещо новонастъпили и новооткрити обстоятелства. В. съд е приел, че по делото не е установено жалбоподателката да е била собственик на процесните имоти нито преди, нито след влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.108 ЗС. Поставеният въпрос не е разрешаван от съда, поради което и по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Независимо от изхода на делото на ответникът не се дължат разноски за касационното производство, тъй като не са представени доказателства за направени разходи.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.01.2014 г. по гр.д.№ 2267/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :