ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 654
С., 17.12. 2010 год
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, III г.о. в закрито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в
присъствието на прокурора като изслуша
докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 638 по
описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.З, т.2 ГПК във вр. чл. 114 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 556 от 2.11.2010 г. по ч. гр. д. № 633/2010 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Шуменския районен съд определение от 17.09.2010 г. по гр.д. № 2092/2010 г.за отхвърляне на възражението за местна подсъдност.
Ответникът К. Н. С. от [населено място] не е подал писмен отговор на жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, III г.о. констатира следното:
Производството пред Шуменския районен съд е образувано по подадени от К. Н. С. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – т.З КТ. В преклузивния срок по чл.119, ал.3 ГПК от потиото дружество е възшзило, че делото не е подсъдно на този съд. С определение от 17.09.2010 г. Шуменският районен съд е приел, че са налице условията на чл.114 гпк, тюй като млотото; и-кпето ишепът обичайно е полагал своя труд- офис Шумен е в съдебния му район.
С обжалваното определение Шуменският окръжен съд е потвърдил тт-^рвоинстанпионното определение, по съображения, че ищецът е подал исковата молба пред районния съд по шилиш, където обичайни с полагал своя труд,д по итт 114 ГПК. което съвпада и с посоченото в трудовия договор място на работа – Районен съд, [населено място] и това е обусловило извода му ла нидскдпоот па делото
Жалбоподателят обосновава допустимостта па касационно!и иО/калг>шю на атак}’нанптг> определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно и.nuvMo местната гт/л.тт^т.ттнлот на възникналия трудовоправен спор в хипотезата, когато работникът полага своя труд в едно населено място, а раоотодатслм! тта седалище и друго населено място. Поставеният от касатора процесуален въпрос е за определяне на местната подсъдност по спорове, свързани с индивидуални трудови договири, ли.ато «01С-1.Т о пр^даирн от работника. По тези дела подсъдността по чл.114 ГПК намира приложение винаги когато седалището на раоотодателм с раол.л.ю от мпетотп, v-кяето Р^птНИК-ьт обичайно полага своя труд. Законът е предоставил на ищеца правото да определи пред кой съд да предяви иска пи lp^Auoo
дело – дали пред съда по седалището на ответника или пред съда по мястото, където обичайно полага своя труд. При положение, че ищецът е направил предоставения му от закина – чл. ios н ™. li/t от гпк .«бор, дя предяви иска по трудово дело по мястото, където той обичайно полага своя труд и с оглед данните по делото, че мястото на обичайното полагане на труд от ищеца, съвпада и с определеното от работодателя в трудовия договор място на работа, което е на територията на сезирания с исковете Шуменски районен съд, то подсъдността на трудовия спор е определена при точно прилагане на закона. Не е доказано приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване, нито хипотезата на т. 3 ГПК, с оглед на което, Върховният касационен съд, състав на III г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 556 от 2.11.2010 г. по ч. гр. д. № 633/2010 г. на Шуменския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: