4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
[населено място], 7.06.2013 г.
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 2440 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. А. от [населено място], подадена от процесуалния представител- адвокат А. Т. срещу въззивно решение № 73 от 14.08.2012 г. по гр.д. № 171/2012 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 65 от 7.03.2012 г. и допълнително решение № 390 от 2.05.2012 г. по гр.д. № 2272/2012 г. на Бургаския окръжен съд.
Ответницата Д. Н. Х. от [населено място] в писмен отговор на касационната жалба, подаден от адвокат А. Д. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Бургаският апелативен съд е потвърдил решението на първата инстанция, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Н. Х. сумата 10 625.40 лв., ведно със законната лихва, присъдена като припадаща се на ищцата Х. половина от набраната в съпружеска имуществена общност към момента на фактическата раздяла на страните сума в разплащателна сметка, с която жалбоподателят- ответник се е разпоредил еднолично.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че по въпросите: намира ли приложение разпоредбата на чл.27 СК /отм./ спрямо парични средства, които към момента на прекратяване на брачната връзка са разходвани от единия съпруг, като делът на другия съпруг се трансформира в парично вземане; може ли след прекратяване на брака единия съпруг да претендира от другия част от разходваните от него средства, ако по време на брака ищецът не се е противопоставил на извършването на съответните разходи по реда на чл.22, ал.5 СК /отм./; парите по кои банкови сметки, открити на името на единия съпруг следва да се приемат като влог по смисъла на чл.19 СК /отм./; лична или съпружеска имуществена общност са сумите вложени в банкова сметка на единия съпруг, които са получени от него като инвалидна пенсия; приносът на съпруга към вземанията на другия съпруг предполага ли се или следва да бъде установен; по см. на § 4, ал.1,т.1 ПЗР на СК заварен ли е бракът, който е сключен по отменения СК. Поддържа се, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че изложението не съдържа основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставеният въпрос- намира ли приложение разпоредбата на чл.27 СК /отм./ спрямо парични средства, които към момента на прекратяване на брачната връзка са разходвани от единия съпруг, като делът на другия съпруг се трансформира в парично вземане не е от значение за изхода на спора, защото по делото е установено, че когато са били придобити средствата, вложени на паричен влог на името на ответника страните са били в брак, а по отношение на паричния влог по см. на чл.19, ал.1 СК /отм./ се прилага режимът на съпружеската имуществена общност, и съгласно чл.27 СК /отм./, при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Въпросът може ли след прекратяване на брака единия съпруг да претендира от другия част от разходваните от него средства, ако по време на брака ищецът не се е противопоставил на извършването на съответните разходи по реда на чл.22, ал.5 СК /отм./ също не е от значение за изхода на делото. В случая съдът е приел, че набраната към момента на фактическата раздяла на страните сума в разплащателна сметка на името на ответника следва да се квалифицира като влог по см. на чл.19, ал.1 СК /отм./, по отношение на който се прилага режимът на съпружеската имуществена общност. Затова, с обжалваното решение е присъдена припадащата се на ищцата половина от набраната в съпружеска общност към момента на фактическата раздяла на страните сума в разплащателната сметка, с която ответника се е разпоредил еднолично, обогатявайки се неоснователно за сметка на ищцата. По въпроса парите по кои банкови сметки, открити на името на единия съпруг следва да се приемат като влог по смисъла на чл.19 СК /отм./също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В. съд е приел, че вземанията които съпрузите по време на брака имат от трудово възнаграждение или пенсия представляват лично имущество, но когато те биват спестявани в банкови институции под формата на влогове, т.е. сделките са със спестовен характер, имат характер на влог по см. на чл.19, ал.1 СК /отм./ и сумата по влога се притежава в СИО. В случая въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че до фактическата раздяла от трудовото възнаграждение и пенсията на ответника съпрузите са правели спестявания, а са посрещали нуждите се от средства за издръжка със средствата на ищцата. Въз основа на това е извел изводът, че набраните средства по сметката на ответника са със спестовен характер, което предопределя притежанието им в СИО с последиците от това. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса-приносът на съпруга към вземанията на другия съпруг предполага ли се или следва да бъде установен, тъй като разпоредбата на чл.19, ал.1 СК /отм./ установява, че общи на съпрузите са придобитите по време на брака в резултат на съвместен принос имущества, включително и влоговете. Презумпцията на чл.19, ал.1 СК /отм./ е оборима, като страната която оспорва приносът следва да го докаже, в какъвто смисъл е и установената съдебна практика. В случая съдът е приел, че влогът е общ на съпрузите, както и че ответника не е оборил законовата презумпция. Въпросът – по см. на § 4, ал.1, т.1 ПЗР на СК заварен ли е бракът, който е сключен по отменения СК е неотносим към спора. Правилата на СК от 2009 г. за разделност на влоговете се прилагат и за имуществата по заварените бракове към 1.10.2009 г. Бракът на страните обаче не е заварен, защото е прекратен с влязло в сила решение на 20.04.2006 г.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 850 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 73 от 14.08.2012 г. по гр.д. № 171/2012 г. на Бургаския апелативен съд.
Осъжда А. И. А. от [населено място], к-с “С.”, [жилищен адрес] ет.V, ап.15 да заплати на Д. Н. Х. от [населено място], к-с “С.”, [жилищен адрес] ет.V, ап.15 направените разноски за касационното производство в размер на 850 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :