4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
[населено място], 14.03.2013 г.
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 1230 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение “Българска федерация по гребане”, [населено място], подадена от адвокат С. Г. срещу въззивно решение № 1165 от 4.07.2012 г. по гр.д. № 3932/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което като е оставено в сила решение № 4231 от 11.07.2011 г. по гр.д. № 4231/2006 г. на Софийски градски съд е отхвърлен иска на сдружението срещу М. С. К. за заплащане на сумата 65 992.90 лв., представляваща част от обезщетение за претърпени имуществени вреди от сключени на 22.07.2005 г. два договора за наем, на 30.09.2005 г. и 28.02.2006 г. договори за охрана и на 5.10.2005 г. два договора за финансов лизинг.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: в кой момент може да се счете узнаване по чл.301 ТЗ от колективен представителен орган по см. на чл.31, т.1 З.- от момента на докладване в заседание на УС, или на всички членове поотделно; под каква форма следва да бъде доведена до знанието тази информация; колко члена на УС трябва да бъдат информирани за да се приеме знание по чл.301 ТЗ и чия е доказателствената тежест в исков процес за установяване на знанието по чл.301 ТЗ; следва ли Софийски апелативен съд да спре делото до решаване на преюдициален въпрос- установяване на вредоносен резултат от неприключил друг съдебен процес. Според жалбоподателят въпросите са обусловили извода на съда за неоснователност на иска, като по тези свързани с приложението на чл.301 ТЗ липсвала съдебна практика, а другият бил разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът М. С. К. в писмения отговор, подаден чрез адвокат С. Б. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество че решението е правилно. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Софийски апелативен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от жалбоподателя срещу М. С. К. иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 65 992.90 лв. е отхвърлен. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не е установено сдружението да е претърпяло вреда от осъществените от ответника правни действия- сключени договори за наем, охрана и лизинг. Изложил е съображения, че за да се приеме наличие на вреда за жалбоподателя, е необходимо да бъде ангажирана отговорността му за неизпълнение на договорното му задължение и същият да е изплатил на изправната страна обезщетение, което се съизмерява с размера на плащанията по процесните договори. В тази хипотеза претенцията на неизправната страна е с регресен характер, но същата в случая би следвало да се основе на база осъществено обезщетително плащане в полза на Д., а не на неправомерни действия по сключване на облигационни договори, въз основа на които е осъществено плащане в полза на контрагентите, което по делото не е установено. Изложено е допълнително съображение, че дори и висящото производство по гр.д. № 1459/2009 г. на СГС да приключи с влязло в сила решение и да е налице изпълнение на съдебния акт от страна на жалбоподателя, това отново не може да ангажира отговорността на ответника, тъй като с факта на мълчаливото потвърждаване на осъществените без представителна власт действия се приема, че изявлението за задължаване изхожда от цялото управително тяло.
Поставените в изложението въпроси- в кой момент може да се счете узнаване по чл.301 ТЗ от колективен представителен орган по см. на чл.31, т.1 З.- от момента на докладване в заседание на УС, или на всички член поотделно; под каква форма следва да бъде доведена до знанието тази информация; колко члена на УС трябва да бъдат информирани за да се приеме знание по чл.301 ТЗ и чия е доказателствената тежест в исков процес за установяване на знанието по чл.301 ТЗ, уточнени и конкретизирани от настоящия съдебен състав са свързани с приложението на чл.301 ТЗ. Посочената правна норма установява, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Прилагането на установената от закона презумпция е обусловено от противопоставянето на търговеца на тези действия, което следва да извърши веднага след узнаването. В настоящия случай поставеният материалноправен въпрос свързан приложението на чл.301 ТЗ не е обусловил правните изводи на въззивния съд за неоснователност на иска. Решаващият извод на съда е, че от събраните по делото доказателства не е установено сдружението да е претърпяло вреда от осъществените от ответника правни действия- сключени договори за наем, охрана и лизинг. Съобразно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, разрешение правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая поставеният правен въпрос не е обусловил правните изводи на въззивния съд за неоснователност на иска от което следва, че не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроса – следва ли въззивният съд да спре делото до решаване на преюдициален въпрос – установяване на вредоносен резултат от неприключил друг съдебен процес също не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като този въпрос не е бил поставян за разрешаване от съда, нито е налице произнасяне от въззивната инстанция по него.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Независимо от изхода на делото на ответника не се дължат разноски за касационното производство, тъй като доказателства за направени такова не са представени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1165 от 4.07.2012 г. по гр.д. № 3932/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :