4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
[населено място],16.06. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 2787 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 2315 от 17.10.2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО, шести състав, по ч.гр.д. № 3557/2013 г., с което е потвърдено разпореждане № 17887 от 07.05.2013 г. по гр.д. № 5241/2009 г. на Софийски градски съд, ГО, І-8 състав, за връщане на подадената въззивна жалба с вх. № 26135 от 06.03.2013 г. от Н. Е. К. от [населено място] срещу решение от 01.02.2013 г. по гр.д. № 5241/2009 г. на Софийски градски съд, ГО, І-8 състав, поради неотстраняване в срок нередовностите й.
Недоволен от определението на САС е Н. Е. К. от [населено място], който го обжалва в срок с частна жалба, приподписана от адв. Б. И. от АК-С. и моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и същото бъде отменено като незаконосъобразно като делото се върне на въззивния съд за произнасяне по въззивната жалба. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът сочи, че в обжалваното въззивно определение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, а именно – относно нарушеното право на собственост на ищеца по отношение на притежаваната от него идеална част от процесния апартамент, за който твърди, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответницата по частната жалба Л. Й. К. от [населено място] в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната основателност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 и чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на частния касатор и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно производство.
С обжалваното определение на въззивния съд, с което е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба, поради неотстраняване в срок нередовностите й, е прието, че с разпореждане от 07.03.2013 г. въззивната жалба на Н. Е. К. е оставена без движение от първоинстанционния съд, на основание чл. 262, ал. 1, вр. с чл. 261 ГПК и на жалбоподателя е указано в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 613,25 лв. по сметка на въззивния съд и да представи документ затова, като в противен случай жалбата ще бъде върната като нередовна. Съобщението е получено от жалбоподателя на 16.04.2013 г. и тъй като в указания едноседмичен срок не са представени доказателства за внесена държавна такса за въззивното обжалване, правилно съдът е върнал като нередовна въззивната жалба на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че в случая частният касатор не е изложил кой е процесуалноправният и/или материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който да е от съществено значение за делото, разрешен при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В депозираното изложение е посочен правен въпрос от материално естество, който не е обусловил изхода на делото по частното производство и не е свързан с пречки по отстраняване нередовностите на въззивната жалба, поради което той не съставлява общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В изложението на практика се съдържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, което обаче не е предмет на разглеждане в настоящото частно производство. В заключение, след като частният касатор не е посочил правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното въззивно определение, не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането му до касационен контрол. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2315 от 17.10.2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО, шести състав, постановено по ч.гр.д. № 3557/2013 г., по частна касационна жалба с вх. № 12199/08.11.2013 г. на Н. Е. К. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :