3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1163
гр.София, 12.11. 2014 г.
Върховен касационен съд на РБ, ГК, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д.N 4555 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат С. М. срещу въззивно решение от 26.03.2014 г. по гр.д.№ 450/2013 г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която като е потвърдено решение № 490 от 24.06.2013 г. по гр.д. № 6063/2012 г. на Сливенския районен съд е уважен предявеният от Н. С. С. и С. К. С. срещу [фирма], [населено място] иск в частта за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на непозволено увреждане в размер на 2167 лв.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса свързан със задължението на съда да обсъди всички доводи на страните. Според жалбоподателят даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е неправилно, тъй като в отговора на допълнителната искова молба изрично е заявено, че е недопустимо да се прави изменение на иска пред въззивната инстанция. На този довод въззивният съд не обърнал внимание, а приел, че се касае до нередовност на исковата молба, която е отстранена и постановеното от първата инстанция решение е допустимо.Поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложени са решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Писмен отговор на касационната жалба от ответниците Н. С. С. и С. К. С. не е постъпил.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. Като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение Сливенският окръжен съд, като е потвърдил решението на първоинстанционния съд е осъдил жалбоподателят да заплати на С. на основание чл.49 ЗЗД сумата 2162 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 29.07.2011 г. Изложил е съображения, че от събраните по делото доказателства е установено, че в резултат на действия по отпушване на канализацията, извършени от служители на водоснабдителното дружество е наводнен имота на С., в резултат на което са погинали и повредени описаните в допълнителната молба вещи, както и че са увредени тапети, латексовото покритие и теракота в жилището. Приел е, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по см. на чл.49 ЗЗД, поради което е уважил иска в посочения размер. По въведеното с въззивната жалба оплакване за недопустимост на решението, като постановено по непредявен иск е приел, че се касае до нередовност на исковата молба, която е била отстранена във въззивната инстанция и соченият процесуален порок е отстранен. Решението е допустимо, като постановено по предявен иск.
По въпроса за задължението на съда при разглеждане на делото да обсъди всички доводи на страните не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В приложените решения № 217 от 9.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и № 388 от 17.10.2011 г. по гр.д. № 1975/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК е прието, че съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Обжалваното въззивно решение не противоречи на даденото разрешение в представените от жалбоподателя съдебни решения. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, относими към основанието и размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди. Изложил е съображения и по довода на жалбоподателя за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено по непредявен иск, като е приел, че се касае до нередовна искова молба- несъответствие между обстоятелствена част и формулиран петитум. Указал е на ищците, че следва да индивидуализират вещите, предвид посочената обща цена на иска от 5 901.89 лв. С/лед като констатираната нередовност е била отстранена, съдът е приел, че постановеното решение в потвърдената от въззивния съд част е допустимо. Или, даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с цитираната практика, а правилността на изводите му са основание за отмяна на решението по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.03.2014 г. по гр.д. № 450/2013 г. на Сливенския окръжен съд..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: