4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
[населено място], 15.02.2012 г.
Върховен касационен съд на РБ, ГК, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д.N 1243 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Ц. М. и В. Ц. М. и двамата от [населено място], подадена чрез адвокат Хр. Х. срещу въззивно решение № 2553 от 3.05.2011 г. по гр.д.№ 10561/2010 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № ІІІ-90-121 от 27.05.2010 г. по гр.д.№ 1738/2010 г. на Софийски районен съд в частта, над размера от 80 до 200 лв. за Б. Ц. М. и над 80 до 150 лв. за В. Ц. М., като вместо него е постановено друго, с което е осъден на основание чл.144 СК Ц. В. М. да заплаща на пълнолетните си дъщеря и син Б. Ц. М. и В. Ц. М. месечна издръжка в размер на по 80 лв. на всеки един, считано от 12.07.2010 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката. Потвърдено е решението на районния съд в частта, с която исковете по чл.144 вр. чл.149 СК за присъждане на месечна издръжка за пълнолетната дъщеря в размер на 200 лв. за периода 1.02.2009 г. до 4.02.2010 г. и на пълнолетния син в размер на 200 лв. за периода 1.02.2009 г. г. до 4.02.2010 г. са отхвърлени.
Ответникът Ц. В. М. в писмения отговор на касационната жалба, подаден чрез адв. Ал. Д. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да се произнесе в рамките на заявеното от страните искане. Според жалбоподателите въззивният съд не се е произнесъл по искането им за присъждане на издръжка за минало време- за периода 1.02.2009 г. до 4.02.2010 г. Това искане било отхвърлено от районния съд и тъй като решението в тази част е обжалвано пред въззивната инстанция, последната като такава решаваща спора по същества е била длъжна да се произнесе. По този въпрос според жалбоподателите е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По поставеният въпрос: длъжен ли е съдът да се произнесе в рамките на заявеното искане от страната, което сам следва да квалифицира не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. На поставения въпрос е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение на Върховния касационен съд: решение № 644 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 1269/2009 г.г. на ІV г.о. Даденият в него отговор е положителен, а именно, че съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявеното от страната искане, което сам следва да квалифицира.
При така дадения отговор на поставения правен въпрос в задължителната практика на Върховния касационен съд, която е съобразена от въззвния съд, следва че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В случая Софийски градски съд съобразно правомощията му по чл.269 ГПК се е произнесъл по въпросите посочени във въззивната жалба, като е приел същата за неоснователна в частта, с която са отхвърлени исковете за присъждане на издръжка за времето от 1.02.2009 г. до 4.02.2010 г. и това е намерило отражение в диспозитива на решението, като в тази част е потвърдено отхвърлителното решение на първоинстанционния съд.
Поддържа се също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за възможността на родителя да дава издръжка на пълнолетно дете. Според жалбоподателите този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се обосновава с противоречие между приетото от въззивния съд, че при присъждането на издръжка на пълнолетни деца се преценява дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителя. В случая за да намали присъдената от първоинстанционния съд издръжка до размер от по 80 лв. месечно за всеки един от жалбоподателите съдът е приел, че задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетни, но все още учащи деца не е безусловно, а тя не следва да представлява особено затруднение за него. С оглед установената във въззивното производство промяна на материалните възможности на ответника, настъпила след 12.07.2010 г. и признанието на исковете, съдът е приел, че считано от 12.07.2010 г., издръжката на ищците по чл.144 СК следва да се заплаща в признатия размер от по 80 лв. за всеки от тях. В решение № 135 от 21.05.2009 г. по гр.д. №163/2009 г. на Хасковския окръжен съд е прието, че независимо от обстоятелството, че двамата родители са безработни, същите могат да заработват поне минималната за страната работна заплата и за задоволяват своите потребности, така и да заделят средства за издръжката на пълнолетната им дъщеря.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставения въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това е така, защото, по поставения въпрос относно възможността на родителя да дава издръжка на пълнолетно, но все още учащо дете е дадено разрешение в задължителната практика на Върховния касационен съд- ППВС № 5/1970 г. и постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на Върховния касационен съд, в които е прието, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна, и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане издръжка на пълнолетно, но все още учащо дете се преценява и обстоятелството, дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителя. В този смисъл е решение № 305 от 7.06.2011 г. по гр.д. № 1269/2010 г., ІV г.о. В случая такава преценка е извършена от въззивния съд, а постановено от него решение е в съответствие със задължителната практика, поради което по поставения въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
На ответника не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като няма данни за направени такива.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2553 от 3.05.2011 г. по гр.д.№ 10561/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: