Определение №456 от 27.3.2012 по гр. дело №1572/1572 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 456

С., 27.03.2012 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и първи март, две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова

като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.1572 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Гимназия “Х. Б.”, [населено място], подадена от адвокат В. Ц. срещу въззивно решение № 220 от 15.07.2011 г. по гр.д. № 321/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 11.04.2011 г. по гр.д. № 6959/2010 г. на Старозагорския районен съд, с което са уважени предявените от В. Димитрова П. срещу гимназията обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата 1869.10 лв.
Ответницата по касационната жалба В. Димитрова П. в писмения отговор, подаден чрез адвокат В. С. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените в изложението въпроси са решени от въззивния съд в съответствие с утвърдената практика. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че по въпросите: как следва да се разпредели доказателствената тежест при спор относно правото на синдикална защита по чл.333, ал.3 КТ; за да се ползва от защитата по чл.333, ал.3 КТ позоваващата се на тази защита страна, носи ли доказателствена тежест за установяване законосъобразността на проведеното събрание и приетите с него решения, от които черпи твърдяното право или нейната доказателствена тежест се свежда единствено до доказване качеството й на член на синдикалното ръководство не и на законосъобразността на проведения избор; как следва да се цени доказателствената сила на официален свидетелстващ документ, издаден въз основа на оспорен частен свидетелстващ документ; преценката на частния свидетелстващ документ може ли да се основава на доказателствената стойност на официален свидетелстващ документ, при положение, че той е издаден въз основа на частен свидетелстващ документ е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
За да приеме, че издадената от директора на гимназията заповед № 29 от 30.09.2010 г., с която П. е уволнена на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ е незаконосъобразна, въззивният съд е счел, че работодателят не е преодолял закрилата по чл.333, ал.3 КТ. По делото е установено, че П. е била член на синдикалното ръководство на синдикална секция “Подкрепа” в гимназията и че синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа” не е дал съгласие за прекратяване на трудовото й правоотношение. При недадено съгласие по чл.333, ал.3 КТ правните последици са посочени в разпоредбата на чл.344, ал.3 КТ – признаване за незаконно и отмяна на заповедта за уволнение само на това основание, без съдът да разглежда трудовия спор по същество.
По въпросите как следва да се разпредели доказателствената тежест при спор относно правото на синдикална защита по чл.333, ал.3 КТ и за да се ползва от защитата позоваващата се на тази защита страна, носи ли доказателствена тежест за установяване законосъобразността на проведеното събрание и приетите с него решения, от които черпи твърдяното право или нейната доказателствена тежест се свежда единствено до доказване качеството й на член на синдикалното ръководство, не и на законосъобразността на проведения избор не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В постановено по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д. № 5061/2008 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че разпоредбата на чл.333, ал.3 КТ установява закрила на определени категории синдикални дейци за тяхното уволнение на посочените основания, изразяваща се в предварително съгласие на съответния синдикален орган. При релевирано основание за незаконност на уволнението, поради неспазване изискването на чл.333, ал.3 КТ съдът изследва дали работодателят е изпълнил задължението си да отправи мотивирано писмено искане до синдикалния орган за получаване на съгласие относно предстоящото уволнение и дали е получил такова от компетентния орган преди да издаде заповедта за уволнение. Легитимността на съответната синдикална организация не подлежи на съдебен контрол, тъй като се касае до обстоятелство, което няма отношение към задължението на работодателя по чл.333, ал.3 КТ, поставяща извършването на уволнението в зависимост от получаването на предварително съгласие от синдикален орган. В случая по делото е установено, че П. е член на синдикално ръководство и че синдикалния орган не е дал съгласие за нейното уволнение.
По въпроса как следва да се цени доказателствената сила на официален свидетелстващ документ, издаден въз основа на оспорен частен свидетелстващ документ; преценката на частния свидетелстващ документ може ли да се основава на доказателствената стойност на официален свидетелстващ документ, при положение, че той е издаден въз основа на частен свидетелстващ документ не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставения въпрос не е обусловил изхода на делото. От значение за решаващите изводи на съда по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 ГПК е законосъобразността на уволнението на посоченото в заповедта основание и преодоляна ли е закрилата по чл.333, ал.3 КТ. В случая преди уволнението с писмо на председателя на синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа” от 24.09.2010 г. директора на гимназията е уведомен, че изпълнителният съвет на синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа” не дава съгласие за прекратяване на трудовия договор на П., поради съкращаване в щата, т.е. председателят е уведомил работодателя за взетото от синдикалното ръководство като колективен орган решение. В съответствие със задължителната практика са формираните от въззивния съд изводи, че недаденото съгласие по чл.333, ал.3 КТ, води до незаконност на извършеното уволнение.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски, които видно от представения договор за правна защита и съдействие от 2.11.2011 г. са в размер на 600 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 220 от 15.07.2011 г. по гр.д. № 321/2011 г. на Старозагорския окръжен съд.
Осъжда Гимназия “Х. Б.”, [населено място], [улица] да заплати на В. Димитрова П. от [населено място], [улица] направените разноски за касационното производство в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top