4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
[населено място], 6.01. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на четвърти януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 698 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение на Добричкия окръжен съд № 490/17.08.2011 г. по ч.гр.д. № 582/2011 г., е потвърдено определение № 322 от 01.07.2011 г. на Добричкия районен съд, постановено по гр.д. № 6496/2010 г., с което е прекратено производството по делото като процесуално недопустимо по иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, за установяване на престъпни обстоятелства, а именно, че призовките и съобщенията по в.гр.д. № 772/2007 г. не са получени от бащата на ищеца И. В. В..
Недоволен от определението на Д. е жалбоподателят-ищец И. В. В., който чрез процесуалния си представител адв. Г. Д. от АК-Д., го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството по предявения иск.
В изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на частно касационно обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че съдът се е произнесъл по правен въпрос от материално и процесуално естество, от значение за изхода на делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Такъв правен въпрос, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на частната касационна жалба до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран. Посочено е общо, че в случая съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК и е посочена съдебна практика, на която въззивното определение противоречи – определение № 320 от 15.06.2009 г. по ч.гр.д. № 271/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Ответницата по частната жалба Р. И. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. В. от АК-Д. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно производство на въззивното определение.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че производството по исковата молба за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила съдебно решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5, или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 НПК, както и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неразкрит. Исковата молба е оставяна неколкократно без движение с указания до ищеца какви са абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иска с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК и за представяне на доказателства за наличието на тези предпоставки, които в указаните срокове ищецът не е изпълнил. В. съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото като преждевременно предявено и е върнал исковата молба затова и поради неостраняване в срок нередовностите й.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касаторката не е посочила главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3. В депозираното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване само бланкетно е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, свързан с правилното приложение на нормата на чл. 124, ал. 5 ГПК. Посоченото като съдебна практика определение, на която въззивното определение противоречи, не е свързано с приложението на чл. 124, ал. 5 ГПК, а на чл. 124, ал. 4 ГПК, поради което е неотносимо за настоящия случай. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Като краен извод липсата на изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото по предявения установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, в т.ч. и частните касационни жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното определение да не се допусне до касационен контрол.
При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените разноски за настоящото производство в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Добричкия окръжен съд № 490/17.08.2011 г. по ч.гр.д. № 582/2011 г., по частна касационна жалба с вх. № 4953 от 13.09.2011г. на И. В. В. от [населено място].
ОСЪЖДА И. В. В. от [населено място] да заплати на Р. И. В. от [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 200/двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :