2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
гр.С., 1.02. 2011 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 793 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. А.- Г., действаща като едноличен търговец с фирма “Н. А.”, [населено място], приподписана от процесуалния й представител- адв. Р. Р. срещу въззивно решение № 32 по гр.д.№ 656/2009г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 24 от 29.10.2009 г. по гр. д. № 1902/2009г. на Старозагорския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Е. В. Д. обективно съединени искове за сумата 904.80 лв., представляваща нанесени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за транспортиране на собствения й автомобил от мястото на пътно-транспортното произшествие до [населено място]; за сумата 857.40 лв., представляваща стойността на нанесените преки имуществени вреди в резултат на претърпяното на 8.08.2008 г. пътно-транспортно произшествие, изразяващи се в разликата между заплатената от жалбоподателката сума за ремонт на автомобила в размер на 8456.40 лв. и заплатената по застраховка “автокаско” в размер на 7599 лв.; за сумата 5527 лв., представляваща стойността на разпиляната и загубена продукция намираща се в автомобила при настъпване на ПТП; и за сумата 6250 лв., представляваща стойността на пропуснатите ползи от невъзможността да ползва автомобила за извършване доставка на продукцията си за времето от 8.08.2008 г. до 29.08.2008 г.
Ответникът Е. В. Д., чрез процесуалния си представител, в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускането й до касационен контрол. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в частта, с която са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение за претърпяни имуществени вреди в размер на сумата 5527 лв., представляваща стойността на разпиляната и загубена продукция, намираща се в автомобила при настъпване на ПТП и сумата 6250 лв., представляваща стойността на пропуснатите ползи от невъзможността да ползва автомобила за извършване доставка на продукцията си за времето от 8.08.2008 г. до 29.08.2008 г. е допустима. В частта, с която са отхвърлени исковете за присъждане обезщетение за претърпяни имуществени вреди в размер на сумата 904.80 лв., изразяваща се в направени разходи за транспортиране на автомобила от мястото на произшествието до [населено място] и сумата 857.40 лв., представляваща стойността на нанесените преки имуществени вреди на автомобила от претърпяното ПТП, изразяващи се в разликата между заплатената от жалбоподателката за ремонт на автомобила сума в размер на 8456.40 лв. и заплатената по застраховка “автокаско” в размер на 7599 лв. касационната жалба е процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК, тъй като обжалваемият интерес е под 1000 лв. и следва да се остави без разглеждане.
По допускане касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което исковете за присъждане обезщетение за претърпяни имуществени вреди в размер на 5527 лв. и 6250 лв. са отхвърлени, съдът в настоящия състав намира следното:
За да потвърди решението на Старозагорския районен съд в частта, с което са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение за претърпяни имуществени вреди в размер на сумата 5527 лв., изразяващи се в стойността на разпиляната и загубена стока при настъпилото на 8.08.2008 г. пътно – транспортно произшествие и сумата 6250 лв., представляваща стойността на пропуснатите ползи от невъзможността да ползва автомобила за извършване доставка на продукцията си за времето от 8.08.2008 г. до 29.08.2008 г. въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала да е претърпяла претендираните вреди. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е извел изводът, че с представения от ищцата констативен протокол и разпитаните по делото свидетели не е установено количеството на разпиляната и загубена стока. По отношение на иска за присъждане на обезщетение в размер на 6250 лв.- пропуснати ползи е приел, че е неоснователен, тъй като ищцата не е доказала, каква е облагата която е пропуснала да реализира, за периода в който не е могла да ползва автомобила. Фактът, че е била лишена от ползването му за исковия период не съставлява пропусната полза, а по – скоро претърпяна загуба.
В изложение за допускане на касационно обжалване като основание се сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се, че са налице предпоставките на чл.281, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като твърдението се обосновава с допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост на съдебния акт.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Допускането на обжалваното решение до касационен контрол е в зависимост от наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да е налице соченото основание изложението трябва да съдържа ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай посоченото от жалбоподателката в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР на ОСГТК № 1/2010 г. правен въпрос. Освен това не е обоснована приложимост на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, а именно че разгледания от въззивният съд правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т. е. за еднообразното тълкуване на закона и отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, или пък създаване на нова, поради липса на разрешение на този въпрос. Доводите на жалбоподателката сочат необоснованост на съдебния акт и неправилна преценка на доказателствата по делото. Необосноваността на въззивното решение не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК. Формалното позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване. По отношение поддържаното нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ на съда да постанови извършване на проверка на истинността на представените от ответника приемателно- предавателни протоколи, следва да се отбележи че по правната си същност те са частни свидетелстващи документи и защитата срещу тяхната материална доказателствена сила не е подчинена на оспорване истинността на документа, защото съдът не е обвързан от нея, а я преценява по свое вътрешно убеждение, съобразно всички данни по делото, каквато преценка в случая е извършена.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационен контрол на обжалваното въззивно решение в частта, с която са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение за претърпяни имуществени вреди в размер на 5527 лв. и 6250 лв., а в частта, с която са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 904.80 лв. и 857.40 лв. касационната жалба, като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане.
При този изход на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 500 лв.- адвокатско възнаграждение за адв. Ст.Т..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 32 по гр.д.№ 656/2009г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 24 от 29.10.2009 г. по гр. д. № 1902/2009г. на Старозагорския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Н. Д. А.-Г., действаща като едноличен търговец с фирма “Н. А.”, [населено място] срещу Е. В. Д. обективно съединени искове за сумата 5527 лв., представляваща стойността на разпиляната и загубена продукция намираща се в автомобила при настъпване на ПТП и сумата 6250 лв., представляваща стойността на пропуснатите ползи от невъзможността да ползва автомобила за извършване доставка на продукция за времето от 8.08.2008 г. до 29.08.2008 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Н. Д. А.- Г., действаща като едноличен търговец с фирма “Н. А.”, [населено място], приподписана от процесуалния й представител- адв. Р. Р. срещу въззивно решение № 32 по гр.д.№ 656/2009г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 24 от 29.10.2009 г. по гр. д. № 1902/2009г. на Старозагорския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Е. В. Д. обективно съединени искове за сумата 904.80 лв., представляваща нанесени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за транспортиране на автомобила от мястото на пътно- транспортното произшествие до [населено място] и за сумата 857.40 лв., представляваща стойността на нанесените преки имуществени вреди в резултат на претърпяното на 8.08.2008 г. ПТП, изразяващи се в разликата между заплатената за ремонт на автомобила сума в размер на 8456.40 лв. и заплатената по застраховка “автокаско” в размер на 7599 лв.
Осъжда Н. Д. А.- Г., действаща като едноличен търговец с фирма “Н. А.”, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.І, ап.1 да заплати на Е. В. Д. от [населено място], [улица]бл.№ 5, вх.”А”, ет.VІІІ, ап.31 направените разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 500 лв.
Определението в частта, с която не се допуска касационно обжалване е окончателно, а в частта, с която касационната жалба на Н. Д. А.- Г., действаща като едноличен търговец с фирма “Н. А.” е оставена без разглеждане може да бъде обжалвано пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :