О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 835
[населено място], 23.06.2014 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 3181 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. К., Д. С. П. и К. С. П. /наследници на починалия в хода на производството С. П. К./, подадена чрез адвокат Л. Н., срещу въззивно решение № 1942 от 28.10.2013 г. по гр.д. № 4123/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение от 13.08.2012 г. по гр.д. № 830/2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от С. П. К. срещу МБАЛ “д-р Н. В.” АД, [населено място] иск с правно основание чл.49 ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 50 100 лв., претърпяни от неправилно лечение, проведено в ответната болница през периода 26.06.2009 г. до 7.07.2009 г., което е довело до ампутация на лявата подбедрица, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-26.06.2009 г., до окончателното й изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че начинът по който е определена липсата на причинна връзка между поведението на персонала на лечебното заведение и негативния за К. резултат е в противоречие с даденото в решение № 1228 от 18.12.2008 г. по гр.д. 0 4894/2007 г. на ВКС, V г.о. и решение № 166 от 10.03.2010 г. по гр.д. № 4284/2008 г. на ВКС, ІV г.о. Според жалбоподателите спецификата на увреждането- поставянето в риск и поддържането на фактическа заблуда в пациента относно здравословното му състояние, както и обективирането на отговорността дори и при пълна липса на конкретна вина, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като са цитирани решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. При разпределяне на доказателствената тежест и преценката на доказателствата , съдът не взел предвид редица решения на ВКС, включително постановени по реда на чл.290 ГПК. Съдът се произнесъл по въпроса за наличие или на отговорност при липса на конкретно нарушение в противоречие с практиката на ВКС.
Ответната страна МБАЛ “д-р Н. В.” АД, [населено място] в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване, тъй като в изложението не са поставени материалноправи или процесуалноправни въпроси по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Софийски апелативен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД е отхвърлен. Приел е, че заявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди от С. К., постъпил в ответната болница на 26.06.2009 г. е неоснователен, тъй като по делото не е установено противоправно поведение на служители на ответната болница. Изложил е съображения, че твърденията в исковата молба, че приемането, прегледите и проведеното лечение не било адекватно на състоянието му не се подкрепят от събраните по делото доказателства. От приетите по делото съдебно-медицински експертизи е приел за установено, че проведеното лечение било адекватно на състоянието му. Изложил е съображения, че според еднозначните изводи на съдебно-медицинските експертизи, не може да се приеме, че има пряка връзка между действията на лекари от ответната болница и негативния за пациента резултат- ампутация на лява подбедрица.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС жалбоподателят трябва да посочи правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивирано изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е значение за конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за въприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В настоящия случай в изложението се съдържат твърдения за неправилност на изводите на съда, че по делото не е установено противоправно поведение- действие или бездействие на медицинския персонал в ответната болница, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Изводът на съда, че не е налице противоправно поведение от страна на медицинския персонал в ответната болница е основан на установените по делото конкретни факти и обстоятелства. Въпросите относно преценката на решаващия съд на доказателствата и фактите по делото не е обуславящ за изхода на делото, като общо основание по см. на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване, съобразно разясненията дадени в ТР № 1/2009 г., ОСГТК. Доводите са относими към обосноваността на съдебния акт и извършената преценка на доказателствата, което не е самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Обжалваното съдебно решение, с което не е уважен иска не влиза в противоречие с приетото в представените съдебни решения относно фактическият състав на отговорността по чл.49 ЗЗД, нито с дадените разяснения по приложението на чл.49 ЗЗД в задължителната съдебна практика.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1942 от 28.10.2013 г. по гр.д. № 4123/2012 г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :