5
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
[населено място], 06.01. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 715 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Варненския окръжен съд № 3293/17.11.2011 г. по ч.гр.д. № 2328/2011 г., с което е потвърдено протоколно определение от 20.11.2011 г. по гр.д. № 14602/2011 г. на Варненския районен съд, VІІІ с-в, за прекратяване производството по предявения иск с правно основание чл. 4, ал. 1 З. от Р. Р. Ю. от [населено място] срещу Севдалин А. С. от [населено място] като процесуално недопустимо.
Недоволна от определението на В. е жалбоподателката Р. Р. Ю. от [населено място], представлявана от адв. П. Н. от АК-В.. С подадената в срок частна жалба счита, че съдът се е произнесъл неправилно по правен въпрос, значим за изхода на спора, решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно може ли да бъде търсена защита по реда на чл. 3 З. спрямо лице, което е във фактическо съжителство с низходящ на пострадалия. Доводите на жалбоподателката очертават хипотезата за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В подкрепа на твърденията си представя определение № 676 от 25.09.2009 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 3175/2008 г., ІV г.о. в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Частната касаторка моли, след като бъде допуснато касационното обжалване на въззивното определение, с което като е потвърдено първоинстанционното определение, е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл. 4, ал. 1 З. като процесуално недопустимо, същото да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
Ответникът по частната жалба Севдалин А. С. чрез пълномощника си адв. Н. И. от АК-В. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва частната жалба като изразява становище за липсата на основания за допускането й до касационен контрол, както и за нейната неоснователност.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Към нея е приложено и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
След преценка доводите на жалбоподателката и на обстоятелствата по делото, съдът намира, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно производство на обжалвания съдебен акт, тъй като по поставения правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в представеното определение № 676/2009 г. Тъй като същото е постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК и е даден отговор на поставения въпрос, то съгласно приетото в т. 1 на ТР № 2/2010 Г.г. от 28.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, същото се явява задължителна съдебна практика, тъй като по силата на препращащата норма на чл. 274, ал. 3 ГПК разглеждането на частната касационна жалба по същество е поставено в зависимост от посочените в чл. 280, ал. 1 ГПК критерии, което налага да се приеме, че мотивите на определението, с което касационният съд се произнася по същество на частната касационно жалба, следва да съдържат същите елементи, както решението по чл. 290 ГПК, а именно отговор на поставения правен въпрос и мотиви относно правилността на обжалваното определение.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че определението на Варненския районен съд, с което е прекратено производството като процесуално недопустимо по предявения иск с правно основание чл. 4, ал. 1 З. e правилно, тъй молителката не попада в кръга на лицата изчерпателно изброени в чл. 3 З.. В приложеното като съдебна практика определение на ВКС, което има задължителен характер с оглед на изложеното по-горе, по поставения правен въпрос е прието, че когато актът на домашно насилие е осъществен от лице, установило фактическо съпружеско съжителство с низходящ на пострадалия, с когото обитават едно жилище, приложимият закон е З.. Това е така, тъй като съгласно чл. 3 З. защита по реда на този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или бивш съпруг; от лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; от лице, от което има дете; от възходящ; от низходящ; от брат или сестра; от роднина по сватовство до втора степен или от настойник, попечител или приемен родител. Изброяването в чл. 3 З. очертава кръга субекти, спрямо които може да се реализира спешна защита в съответствие с целите на закона, които са превенция по отношение на посегателства в рамките на семейството и дома. В този законов текст са обхванати основните групи отношения, при които са възможни случаи на домашно насилие, включващи близките роднини, както и лицата в семейни отношения или в отношения, основани на фактическо съжителство. Приравняването на хипотезите – съпрузи, бивши съпрузи или лица във фактическо съжителство и същевременно, включването в кръга на лицата по чл. 3 З. роднините по сватовство, сочи, че извършеното домашно насилие спрямо родител на лицето, с което нарушителят е във фактическо съжителство следва да бъде санкционирано по реда на З.. Този извод следва както от съпоставянето на кръга субекти, включени в чл. 3 З. с оглед осъществяване целите на закона, така и от съдържанието на чл. 2 З., съгласно който текст домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище, т.е. когато актът на домашно насилие е осъществен от лице, установило фактическо съпружеско съжителство с низходящ на пострадалия, с когото обитават едно жилище, приложимият закон е З..
Приетото по поставения правен въпрос от въззивния съд в обжалваното определение е в противоречие със посочената задължителна съдебна практика, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, намира, че въззивното определение, с което е прието, че искът е процесуално недопустим, поради липса на активна процесуална легитимация, е неправилно и следва да бъде отменено като делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска с правно основание чл. 4, ал. 1 З..
При този изход на спора пред настоящата инстанция на касаторката не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения и на основание чл. 278, ал. 1, изр. 1 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Варненския окръжен съд № 3293/17.11.2011 г. по ч.гр.д. № 2328/2011 г.
ОТМЕНЯ въззивно определение на Варненския окръжен съд № 3293/17.11.2011 г. по ч.гр.д. № 2328/2011 г., с което е потвърдено протоколно определение от 20.11.2011 г. по гр.д. № 14602/2011 г. на Варненския районен съд, VІІІ с-в, за прекратяване производството по предявения иск с правно основание чл. 4, ал. 1 З. от Р. Р. Ю. от [населено място] срещу Севдалин А. С. от [населено място] като процесуално недопустимо.
ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска с правно основание чл. 4, ал. 1 З., образувано по молбата на Р. Р. Ю. от [населено място] срещу Севдалин А. С. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :