3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1342
С., 28.11..2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладвано от съдията Б. гр.дело № 861/2012 г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Е. В. и [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат Л. И. срещу въззивно решение № 513 от 30.03.2012 г. по гр.д.№ 2175/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 25.02.2011 г. по гр.д. № 4261/2010 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявеният срещу В. К. К. иск с правно основание чл.29 ЗЗД за признаване за установено, че сключеният между страните на 26.03.2009 г. договор за заем е унищожаем, като сключен при измама.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси от значение за изхода на делото, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърденията са, че по въпросите: при иск за установяване на парични задължения произтичащи от договор за заем необходимо ли е в исковата молба да има фактически твърдение за реално предаване на търсената суми или това може да се направи и по-късно; когато е налице фактическо твърдение, че реално не е получена заемна сума, съдът следва ли да се произнесе по въпроса за нищожност, поради привидност на договора и може ли да се черпят права от незаконна дейност е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба В. К. К. в писмения отговор, чрез адвокат Ст. Ж. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е потвърдил решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от А. Е. В., действащ лично и като управител на [фирма] иск срещу В. К. К. за унищожаване, поради измама на договор за заем, сключен на 26.03.2009 г., с който В. К. К., като заемодател е предоставил в заем на А. Е. В., като заемател, през периода 2005 г.- 2009 г. сумата 70 000 щ. долара. Прието е, че ищецът не е доказал изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, че в качеството си на заемател по подписания договор е бил въведен в заблуждение от ответника за да го подпише. Изложени са съображения, че твърденията за въвеждането му в заблуждение, че договорът се сключва за оправдание за наличие на парични средства във фирмата му само за пред данъчните служби, както и че нотариалната заверка на подписите е станала чрез измама от страна на ответника са останали недоказани.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставените в изложението въпроси: при иск за установяване на парични задължения произтичащи от договор за заем необходимо ли е в исковата молба да има фактическа твърдение за реално предаване на търсената суми или това може да се направи и по-късно; когато е налице фактическо твърдение, че реално не е получена заемна сума, съдът следва ли да се произнесе по въпроса за нищожност, поради привидност на договора и може ли да се черпят права от незаконна дейност не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съгласно дадените в т.1 на ТР №1 от 2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, разяснения материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. В случая поставените от жалбоподателя въпроси не са обусловили правните изводи на съда за отхвърляне на иска по чл.29 ЗЗД, тъй като тези въпроси не са обсъждани и разрешени от въззивния съд. Разрешаването на първия правен въпрос поначало не може да обуслови изхода на правен спор по предявен иск за унищожаване на правна сделка поради измама. Това е така, защото въпросът- при иск за установяване на парични задължения произтичащи от договор за заем необходимо ли е в исковата молба да има фактически твърдение за реално предаване на търсената сума или това може да се направи и по-късно не е свързан с измамата като порок на волята, представляващ основание за недействителност на сделката по чл.29 ЗЗД. С въззивното решение не е разрешен и вторият посочен от жалбоподателя правен въпрос- когато е налице фактическо твърдение, че реално не е получена заемна сума, съдът следва ли да се произнесе по въпроса за нищожност, поради привидност на договора. Съдът не е бил сезиран с такъв иск и не е обсъждал действителността на правната сделка извън твърденията за въвеждане на жалбоподателя в заблуждение, т.е. за наличието на измама като порок на волята, представляващ основание за недействителност на правната сделка по чл. 29 от ЗЗД. С обжалваното решение не е разрешен и третият въпрос- може ли да се черпят права от незаконна дейност.
Предвид изложеното, поставените от жалбоподателя въпроси в случая не представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като тези правни въпроси не са от значение за спора по делото и разрешаването им не е обусловило решаващия правен извод на въззивния съд. При това положение няма основание да се изследва и соченото от жалбоподателя допълнително основание за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 513 от 30.03.2012 г. по гр.д.№ 2175/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: