О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1237
[населено място], 29.12.2015 г.
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 5274 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. П. Г. и К. Т. К. срещу въззивно решение № 953 от 11.05.2015 г. по гр.д. № 3124/2015 г. Софийски апелативен съд.
По касационната жалба на С. П. Г., подадена чрез адвокат Е. Е.:
С. П. Г. е обжалвала въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 2543 от 11.04.2014 г. по т.д. № 2554/2013 г. на Софийски градски съд в частта му, с която са отхвърлени предявените срещу К. Т. К. искове по чл.79, ал.1 вр.чл.284, ал.2, вр.чл.280 ЗЗД за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер и по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 1 569.06 лв. до пълния предявен размер.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи мотиви по отношение на тях. По въпроса за разликата между упълномощаването като едностранна правна сделка и договорното представителство счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат А. М. ответникът К. Т. К. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са формулирани ясни и точни въпроси, които да са от значение за изхода на делото.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
За да отхвърли предявените от жалбоподателката-ищца в първоинстанционното производство искове по чл. 79 вр. чл.284 ЗЗД за разликата над 30 000 лв. и до 60 000 евро и по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 1 569.06 лв. до пълния предявен размер Софийски апелативен съд е приел, че между страните по делото е имало валиден договор за поръчка, по който жалбоподателката е възложила на ответника да продаде от нейно име и за нейна сметка недвижим имот. Недвижимият имот е продаден и ответника е получил сумата 30 000 лв., представляваща цената на продадения имот. Доказателства за продажна цена от 60 000 евро по делото не са събрани, като в тежест на ищцата е било да установи, че е възложила на ответника да продаде имота за посочената в отправената от нея нотариална покана сума от 60 000 евро. Годни доказателства за това нейно твърдение не са били събрани, поради което то е прието за неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол.
М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи мотиви по отношение на тях принципно е от значение по всяко дело, но в конкретния случай въззивният съд е постановил обжалваното решение при точното приложение на закона и съобразно трайно установената съдебна практика, включително задължителната такава на ВКС, като е основал решението си на приетите от него фактически заключения и правни изводи, съответни на материалния закон. В тази връзка са обсъдени всички релевантни за спора обстоятелства по делото и са разгледани всички валидно заявени твърдения и възражения на страните. Съгласно установената практика на ВКС по приложението на чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът преценява доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение и в тяхната цялост. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил относимите към спора доказателства и заявените от страните доводи, които са от значение за спорното право. Достатъчно е съдът да изложи съображения именно относно релевантните факти и относно твърденията, доводите и възраженията на страните по тях и по приложимото материално право, а това как точно ще се обоснове е в зависимост от конкретните обстоятелства по делото. Несъгласието на жалбоподателката с изводите на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса за разликата между упълномощаването като едностранна правна сделка и договорното представителство не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно даденото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, разрешение правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая така поставения въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда.
По жалбата на К. Т. К., подадена чрез адвокат А. М.:
К. Т. К. е обжалвал въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 2543 от 11.04.2014 г. по т.д. № 2554/2013 г. на Софийски градски съд в частта му, с която са уважени предявените срещу К. Т. К. искове по чл.79, ал.1 вр.чл.284, ал.2, вр.чл.280 ЗЗД за сумата 30 000 лв. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 569.06 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: следва ли да се приеме, че е установено при условията на пълно и главно доказване съществуването на договор за поръчка между упълномощител и упълномощен и при липса на формален акт, когато от съдържанието на упълномощителната едностранна сделка за разпореждане с недвижим имот, собственост на упълномощителя, и от съдържанието на нотариалния акт, обективирал договора за покупко-продажба не е изрично записано, че пълномощникът действа за сметка на упълномощителя. Достатъчно ли е пълномощникът да действа от името на упълномощителя за да се приеме за доказано наличието на договор за мандат между упълномощител и упълномощен; ако се приеме, че отношенията между страните се уреждат от договор за поръчка, допустими ли са гласни доказателствени средства за обстоятелствата свързани с начина на изпълняване на задълженията по него.
Писмен отговор от ответницата по касационната жалба С. П. Г. не е депозиран.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, Софийски апелативен съд е приел, че между страните по делото е съществувал валиден договор за поръчка по силата на който ищцата е довереник, а ответникът доверител, че в изпълнение на поръчката довереникът е получил 30 000 лв., като липсват доказателства получената сума да е предадена на доверителя. Този извод е основан на събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност от съда.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол.
По въпроса следва ли да се приеме, че е установено при условията на пълно и главно доказване съществуването на договор за поръчка между упълномощител и упълномощен и при липса на формален акт, когато от съдържанието на упълномощителната едностранна сделка за разпореждане с недвижим имот, собственост на упълномощителя, и от съдържанието на нотариалния акт, обективирал договора за покупко-продажба не е изрично записано, че пълномощникът действа за сметка на упълномощителя, както и достатъчно ли е пълномощникът да действа от името на упълномощителя, за да се приеме за доказано наличието на договор за мандат между упълномощител и упълномощен не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. На този въпрос е даден отговор в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 208 от 29.07.2013 г. по гр.д. № 916/2012 г. на ВКС, ІV г.о. Прието е, че когато довереникът трябва да продаде от името и за сметка на доверителя негов недвижим имот, допустимо е наличието на мандатното правоотношение да се установи от упълномощителната сделка, и от съдържанието на нотариалния акт, в който е оформена продажбата, когато в него е записано, че пълномощникът действа от името и за сметка на упълномощителя. В случая въззивният съд не се е отклонил от посочената практика, а напротив позовал се е на същата, и е приел, че е установено наличието на мандатно правоотношение между страните по делото. Въведените в изложението оплаквания са относими към обосноваността на изводите на въззивния съд, което не е основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса ако се приеме, че отношенията между страните се уреждат от договор за поръчка, допустими ли са гласни доказателствени средства за обстоятелствата свързани с начина на изпълняване на задълженията по него. Направеното от жалбоподателя искане за допускане на гласни доказателства потвърждава наличието на сключен договор за поръчка, сумата по който видно от отразеното в нотариалния акт е преведена по банков път по негова сметка. При липса на доказателства тази сума да е преведена по банкова сметка, респ. доказателства да е прехвърлена на името на представляваната, или да е преведена по сметка на представляваната, или да е изтеглена с цел предаване на последната, което се установява с писмени доказателства, свидетелските показания са били недопустими съгл. чл.164, ал.1, т.4 ГПК. Приетото от въззивния съд, че в конкретния случай свидетелските показания са недопустими не е в противоречие с утвърдената съдебна практика.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 953 от 11.05.2015 г. по гр.д. № 3124/2015 г. Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :