Определение №111 от 30.1.2013 по гр. дело №1021/1021 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 111

С., 30.01.2013 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на пети декември, две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 1021 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], П. подадена чрез адвокат Б. М. срещу въззивно решение № 72 от 19.03.2012 год. по гр.д. № 83/2012 год. на Добричкия окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 56 от 25.11.2011 по гр.д. № 1586/2011 г. на Добричкия районен съд са уважени предявените от Г. М. Г. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ- за отмяна заповед за уволнение № 11 от 11.02.2011 г., за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност “склададжия”, и присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1798.62 лв.
В изложение за допускане до касационно обжалване жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос: мотивирана ли е заповедта по чл.328, ал.1, т.5 КТ в случай, че липсващите качества на работника са посочени в отделен писмен документ, възприет и потвърден от работодателя, към който уволнителната заповед изрично не препраща, ако този документ е бил доведен до знанието на работника при връчване на заповедта. Поддържа се че по този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Г. М. Г. чрез пълномощника си адвокат Ил. Е. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че въз основа на приетата фактическа обстановка въззивният съд е изградил извода за основателност на предявените искове. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са уважени предявените от Г. М. Г. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, Добричкият окръжен съд е приел, че в заповедта като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочена разпоредбата на чл.326, ал.1 КТ и не са посочени причините за прекратяването. Изложил е съображения, че в тежест на работодателя е, предвид твърдението му, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1,т.5 КТ, да установи осъществяването на фактическия състав на посочената правна норма. Приел е, че при прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание работодателят следва да изложи в заповедта мотиви, позволяващи провеждането на съдебен контрол върху законосъобразността й. Изложил е съображения, че в случая заповедта не е мотивирана, тъй като в нея не са посочени кои качества на работника липсват за изпълнение на трудовите му задължения, нито има препращане към друг документ, който да констатира липсата на качества, а връчената докладна записка не е отразена като констатация за липса на качества.
По поставения правен въпрос: мотивирана ли е заповедта по чл.328, ал.1, т.5 КТ в случай, че липсващите качества на работника са посочени в отделен писмен документ, възприет и потвърден от работодателя, към който уволнителната заповед изрично не препраща, ако този документ е бил доведен до знанието на работника при връчване на заповедта не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съдебната практика приема, че заповедта за уволнение трябва да съдържа конкретните липсващи качества, които са необходими на работника или служителя за изпълнение на възложената му работа. В постановените решения по реда на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер – № 169/31.05.2010 г. по гр. д. № 728/2009 г., № 542/12.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г., и двете на ВКС, IV г. о., и № 266/26.09.2011 г. по гр. д. № 711/2011 г. на ВКС, III г.о., е прието, че посочването на обстоятелствата, въз основа на които работодателят е направил извод за липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на трудовата му функция, може да стане по два начина – или в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение или в друг документ, към който препраща заповедта и който е станал достояние на работника или служителя. В настоящия случай в заповедта не е посочено какви качества липсват на ищеца, за да изпълнява трудовите си задължения. Заповедта не препраща към друг документ, в който те да са отразени, а от представената докладна записка, с която ищецът се е запознал не може да се изведе кои са липсващите качества, тъй като посоченото от жалбоподателят основание не съответства на словесната част на докладната. Даденото от въззивния съд разрешение, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като от съдържанието й не може да бъде изведено какви са качествата които липсват у ищеца, не препраща към друг документ, а от съдържанието на станалия достояние на ищеца документ не може да бъде изведено какви са липсващите качества, които той трябва да има не е в противоречие със задължителната съдебна практика, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението. Наличието на задължителна съдебна практика за която не е обоснована необходимостта от промяна изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят направените разноски за касационното производство, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 300 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 72 от 19.03.2012 год. по гр.д. № 83/2012 год. на Добричкия окръжен съд.
Осъжда [фирма] със седалище: [населено място], [улица] да заплати на Г. М. Г. от [населено място],[жк], вх.В, ап.13 направените разноски за касационното производство в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top