3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
С., 03.02.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 6538 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура, [населено място] срещу въззивно решение № 74 от 17.07.2014 г. по гр.д. № 180/2014 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 20 от 1.04.2014 г. по гр.д. № 447/2013 г. на Ямболски окръжен съд в частта му, с която Прокуратура на Р България е осъдена да заплати на С. Б. С. сумата 7 000 лв., обезщетение за претърпяни неимуществени вреди. Поддържа, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен.
В изложение по допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото и е решен в противоречие с ТР №3 от 22.04.2005 г . на ОСГК на ВКС, ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и ТР № 1 от 4. 01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът С. Б. С. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК намира, че е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 З.- по отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, като образуваното наказателно производство е приключила с оправдателна присъда, с което е ангажирана отговорността на ответната страна. Изпълнени са и останалите условия, а именно настъпили за лицето вреди и причинно-следствена връзка между неоснователното обвинение и вредите. Приел е, че последните се изразяват в естествени и житейски логични болки и страдания, съпроводени със стрес, срам, страх от наказание, накърняване на честта и достойнството, а при търпяната мярка „задържане по стража” се прибавят и нарушението на обичайния начин на живот в семейството и социалната среда, за което е определено обезщетение в размер на 7 000 лв.
По поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е относим към правния спор не следва да се допусне касационно обжалване. С обжалваното решение правният въпрос по прилагане критерия “справедливост” установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне обезщетение за неимуществени вреди не е разрешен в нарушение на т.11 на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, и съдебната практика на ВКС по приложението на чл.2, ал.1, т.3 З. във вр. чл.52 ЗЗД, установена по реда на чл.291 ГПК- решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ВКС; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ВКС; решение № 153 от 10.05.2012 по гр.д. № 498/2011 г. на ВКС,ІV г.о.; решение № 187 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 1215/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 112 от 14.06.2011 г. по гр.д. № 372І2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др., поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В посочената практика е прието, че държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. То се определя глобално по справедливост /чл. 52 ЗЗД/, като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване, както и, че държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствената причина за увреждането е поведението на гражданина, а отговорността се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като преценката се прави при наличието на причинно – следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Според посочената съдебна практика вредите, които не са в причинно – следствена връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление не се обхващат от обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 З. и за тях държавата не отговоря. В настоящия случай даденото от въззивния съд разрешение, че е налице причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпяните от ищеца вреди е в съответствие с тази практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 74 от 17.07.2014 г. по гр.д. № 180/2014 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :